Читать «Конан Разбойника» онлайн - страница 106

Следващата цел на пророка очевидно беше западната порта. Скоро мумиите, тръгнаха натам в плътна редица, която раздели площада на две. Конан не забравяше за магьосническата сила на противника. Знаеше, че мумиите ще имат предимство през нощта. Той остави шемитите да продължат битката под ръководството на група военачалници. Докато се опитваше да разбере плана на чудовищата за нападение, той попадна на Отсгар, Исайаб и Зафрити.

Мръсни и уморени, те не бяха успели да се измъкнат от площада, както и много други. Исайаб беше готов да се присъедини към Конан, дори непокорният Отсгар не бе така надменен както преди.

— Значи ти смяташ, че властта на Хорасп означава смърт за града? — замислено попита той, гледайки как пълчищата на мъртвите напредват сред пищящата тълпа.

Конан мрачно кимна.

— След като умрелите поданици му служат чудесно, защо да се мъчи с живи роби?

Зафрити се притисна към Отсгар, вперила безумен поглед в зловещите маневри пред тях.

— Това е ужасно! Напомня ми за родната ми Стигия, само че тук е по-лошо, много по-лошо!

— Да, така е — кимна на свой ред Отсгар. — Господството на Хорасп може би все пак ще се отрази зле на работата ми.

Конан нетърпеливо го погледна.

— Тогава помогнете ми да го надвием! Принцесата ни обеща подкрепата си. Това е шансът ти да спечелиш благоволението на новата господарка!

— Наистина. Може би е време да сменя позицията си.

Конан се ухили доволно и посегна, зад Зафрити, за да потупа Отсгар по рамото.

— Добре тогава! Ами Азрафел? Убит ли е?

— Не — поклати глава Зафрити. — Обзеха го бойните страсти преди малко. Дрънкаше за някакъв безумен план — как да победим армията на Хорасп.

— Това момче е луда глава! Щях да го мисля за мухльо, ако не бях видял как се справи с цар Ебнезъб! — Конан решително се огледа. — Но само разпаленост сега не е достатъчна.

Докато гледаха непоклатимите вражески редици пред вратата, едно шемитско момче задъхано пристигна при Конан.

— Чичо Езра ти праща вест. Самият Хорасп идва насам. Той се движи пеша сред мумиите.

Конан кимна замислено.

— Ще трябва да използва магията си отблизо, за да отвори вратата. Мислех, че ще изчака нощта, когато бойците му ще са по-силни. Но така е по-добре! — Той се обърна към Отсгар и Исайаб. — Мога да изпратя неколкостотин побеснели шемити откъм фланговете, но ни трябва силен авангард, за да си проправим път. Искам вие двамата да сте с мен.

Отсгар се поколеба, после срещна погледа на Конан.

— Ще тръгна с теб, така трябва. Митра знае, че двамата с теб сме добра двойка срещу всеки охранен магьосник. Но искам Исайаб да остане при Зафрити и да я пази. Кой знае какво ще става нощес, щом адът е излязъл на земята.

Конан погледна Исайаб и танцьорката, които не се възпротивиха, и стисна ръката на Отсгар.

— Тогава, ние двамата. Смърт на Хорасп! И вечна смърт за тези, които му служат!

Деветнадесета глава

Да живее мъртвият цар!