Читать «Конан Непобедимия» онлайн - страница 21

Ала постигнатото му даваше само илюзорна сигурност. Той бързо се освободи от тялото на заморанеца, наведе се над парапета и подсвирна. При падането на абордажната кука въжето се залюля. Той я изтегли, изпълнен с благодарност, че Велита не е съвсем вцепенена от ужас и помни какво трябва да направи. След това прибра въжето в чувала. Все още му предстоеше да се отърве от трупа.

Завърза колана на Мариатес на кръста му заедно със сабята. Не можеше да направи нищо, за да прикрие охлузванията по китките на капитана. Избута трупа през парапета откъм страната, отдалечена от балкона на Велита. Отдолу се чу шум от скършени клонки. Ала не последва тревога.

Усмихнат, Конан се възползва от издяланите мраморни листа по стената, за да стигне до земята. Счупените клони бяха очевидно доказателство, че Мариатес е паднал някъде отгоре. Капитанът лежеше с разперени ръце и крака върху един екзотичен храст. Конан си помисли, че кралят-дилетант ще съжалява повече за загубата на рядкото растение, отколкото за смъртта на един войник. А най-хубавото нещо беше, че сред няколкото балкона, от които бе възможно да е паднал капитанът, не се включваше балконът на Велита.

Бързо пробяга през градината. Още веднъж изброи стъпките на пазачите и още веднъж с лекота се прехвърли през стената. Когато достигна истинската сигурност на сенките от площада, изведнъж му се стори, че дочува вик някъде зад гърба си, но не бе съвсем сигурен в това, нито пък се забави да проучи съмнението си. За броени мигове обу ботушите, загърна се с наметката и окачи сабята на бедрото си.

Докато крачеше по тъмните като в рог улици, едновременно по-широки и по-малко зловонни от онези в Пустинята, си мислеше, че това е може би неговото последно завръщане в бедняшката част на града. Вдругиден нямаше да му се налага да живее в подобни места. Откъм двореца прозвуча удар на гонг.

Пета глава

На сутринта след набега си в двореца Конан се събуди рано. Слезе в кръчмата и я завари съвсем празна, ако не се броеше Абулетес, който оглеждаше на тезгяха печалбата си от нощта, и двама мършави метачи, облечени в парцали. Тлъстият собственик на таверната хвърли предпазлив поглед към Конан и затули с ръка купчинката монети, сякаш да я защити от обир.

— Вино — каза Конан и измъкна няколко медни монети, за да плати. Въпреки празненството, което бе направил предишната нощ, в кесията му все още имаше шест от жълтиците, които му бе дал мургавият мъж. — Не крада от приятели — добави той, когато Абулетес притегли с лакът монетите върху тезгяха към себе си.

— Приятели! Какви приятели? В Пустинята дори и родният ти брат не е твой приятел. — Абулетес напълни груба глинена кана от канелката на едно буре и я блъсна пред Конан. — Но може би си мислиш, че ще си купиш приятели със златото, което пръсна снощи. Впрочем, откъде дойде това злато? Замесен ли си в онова, което се случи в двореца през нощта? Не, не е възможно. Ти прахосваше пари като самия Илдиз точно преда то да се случи. По-добре е да внимаваш и да не парадираш така със златото си в Пустинята.