Читать «Конан Завоевателя» онлайн - страница 9

— Виждал съм смъртта да поразява крал, заобиколен от хиляди войници — промърмори Конан. — Усетих нещо да се движи. То е невидимо…

— Може би сте сънували, ваше величество каза Палатидий обезпокоен.

— Да-да, сънувал съм — изсумтя Конан. — Дяволски странен сън. Вървях отново по всичките изтощителни пътища, които изминах до получаване на кралски сан.

И замълча. Палатидий го гледаше. Кралят беше загадка и за него, и за повечето си поданици. Палатидий знаеше, че Конан се е движил по много странни пътища през бурния си, пълен с приключения живот преди по каприз на съдбата да седне на трона на Аквилония.

— Видях отново бойното поле, където съм роден — каза Конан и замислено подпря брада на огромния си юмрук. — Видях диви зверове. Бях отново наемен войник, казашки атаман край запорожката река, морски разбойник, ограбващ бреговете на Куш, пират от барачанските острови, вожд на химелианските планинци. Всичко това съм бил и всичко това видях насън. Всичките тези образи се изредиха пред мен като бойци, отмерващи с крака в прахта погребална песен. И през целия ми сън се движеха странни забулени фигури и призрачни сенки и далечни гласове ми се присмиваха. Към края като че ли видях себе си легнал на подиума в шатрата, а над мен надвесено загърнато с наметало и закачулена глава тяло. Лежах неспособен да се помръдна. После фигурата свали качулката и срещу мен се захили един покрит с плесен череп. И се събудих.

— Просто лош сън, ваше величество — каза Палатидий и потисна побилите го тръпки.

Конан поклати глава повече като израз на съмнение, отколкото на отрицание. Той произхождаше от варварска раса и наследените суеверия и инстинкти в него бяха много силни.

— Сънувал съм много лоши сънища — каза той — и повечето са били безсмислени. Но, Кром ми е свидетел, този не приличаше на никой от тях! Ще ми се тази битка да беше минала и спечелена, защото откакто крал Нимед умря от черна чума, имам ужасни предчувствия. Защо чумата престана след неговата смърт?

— Хората говорят, че е вършил много грешни дела…

— Хората са глупаци! — изсумтя Конан. — Ако чумата поразява всички грешници, тогава, всемогъщи Кром, на земята не би останал жив човек! Щом епидемията е била насочена към него, защо боговете… които според жреците са справедливи… погубиха петстотин селяни, търговци и аристократи, преди да убият краля? Нима боговете наказват слепешката като бойци, размахващи мечове в мъгла? Митра ми е свидетел, ако не съм точен с меча си, скоро Аквилония ще има нов крал. Не! Това не е обикновена епидемия. Черната магия се спотайва в стигийските гробове и е извикана от магьосници. Аз бях във войската на принц Амалрик, когато нападна Стигия. От неговата тридесетхилядна войска петнадесет хиляди загинаха от стигийски стрели, останалите от черната чума. Тя връхлетя върху нас като вятър от юг. Аз единствен останах жив.

— И все пак в Немидия умряха само петстотин души — възрази Палатидий.

— Онзи, който я е извикал, е знаел и как да я спре — отговори Конан. — От което следва, че в тази епидемия има нещо подготвено и сатанинско. Някой я е извикал и когато работата е била свършена, я е прогонил… когато Тараск е бил сложен на трона и приветстван като освободител на хората от гнева на боговете. Кром ми е свидетел, във всичко това аз чувствам подъл, таен ход. Какво знаеш ти за онзи чужденец, който според хората давал съвети на Тараск?