Читать «Конан Завоевателя» онлайн - страница 8

Тараск и неговите съюзници се отправиха на запад начело на петдесет хиляди души: рицари в блестящи брони, развели дългите си знаменца, копиеносци със стоманени шлемове и железни доспехи, войници с арбалети и кожени куртки. Те пресякоха границата, завладяха граничния замък, изгориха три планински села, а после в долината Валкия, на десет километра от граничната линия, срещнаха войските на Конан, краля на Аквилония — четиридесет и пет хиляди рицари, стрелци и въоръжени мъже, цветът на аквилонската сила и рицарство. Само рицарите от Пойтейн под предводителството на Просперо още не бяха пристигнали, защото те трябваше да изминат дълъг път от най-южния край на царството. Тараск нападна без предупреждение. Нападението му последва непосредствено след прокламацията без официално обявяване на война.

Двете войски се срещнаха в широка, равна долина, оградена с непристъпни скали. По средата на долината сред тръстики и върби се виеше плитка река. Съпътстващите двете войски невъоръжени мъже слязоха до реката, крещяха обиди и хвърляха камъни. Последните слънчеви лъчи огряваха златното немидийско знаме с ален дракон, развяващо се над шатрата на крал Тараск, издигната на едно високо място върху източните скали. Сянката на западните скали падна като огромен лилав воал върху палатките и войската на Аквилония и върху черното знаме със златен лъв над шатрата на крал Конан.

Огньове осветяваха долината цяла нощ, вятърът донасяше призивни сигнали на тръби, дрънкане на оръжия и строгите предупреждения на конните патрули от двете страни на обраслите с върби брегове на реката.

Още преди зазоряване Конан се размърда неспокойно на постелката от коприни и кожи и се събуди. Изправи се, извика и грабна меча си. Палатидий, неговият военноначалник, се втурна вътре и видя краля изправен, стиснал меча си в ръка. От необичайно бледото му лице капеше пот.

— Ваше величество! — възкликна Палатидис. — Какво ви е?

— Какво става в лагера? — попита Конан. — Часовите по местата ли са?

— Петстотин конници патрулират покрай реката, ваше величество — отговори военноначалникът. — Немидийците не се решиха да тръгнат срещу нас през нощта. Чакат утрото. Както и ние.

— Кром! — промърмори Конан. — Събудих се с чувството, че нещастието се прокрадва към мен в тъмнината.

Той погледна златната лампа, хвърляща мека светлина върху кадифените завеси и килими на голямата шатра. Бяха самички. На застлания с килим под не спеше никой — нито роб, нито прислужник. Но очите на Конан блестяха както при голяма заплаха, мечът потрепваше в силната му ръка. Палатидий го погледна загрижено. Конан се ослушваше.

— Слушай! — прошепна кралят. — Чу ли? Прокрадващи се стъпки!

— Седем рицари пазят шатрата ви, ваше величество — каза Палатидий. — Никой не може да се промъкне незабелязано.

— Не отвън — изръмжа Конан. — Шумът е вътре!

Палатидий бързо се огледа. Кадифените завеси се сливаха със сенките в ъглите, но ако в шатрата имаше някой, щеше да го види. Той поклати глава.

— Няма никого, ваше величество. Вие спите, заобиколени от вашата войска.