Читать «Конан Завоевателя» онлайн - страница 11

Конан отвори уста. Вените на слепоочията и жилите на врата му се издуха от напъване. Той повдигна глава от земята. Най-после се чу полуразбираемо фъфлене.

— Нещото… нещото в ъгъла!

Палатидий вдигна глава и го погледна ужасен. Виждаше пребледнелите лица на щитоносците, кадифените сенки в ъглите на шатрата. И нищо друго!

— Тук няма нищо, ваше величество — каза той.

— Беше там, в ъгъла — промърмори кралят и се помъчи да стане. — Един мъж… във всеки случай приличаше на мъж… увит в парцали като омотана в бинтове мумия, с покрито с плесен наметало и качулка. Виждаха се само очите му. Клечеше там, в сенките. Мислех, че е сянка, докато не видях очите му. Бяха като черни скъпоценни камъни. Хвърлих се към него, замахнах с меча, но не улучих… само Кром знае как… и вместо него разсякох кола. Изгубих равновесие, а той ме хвана за китката. Пръстите му пареха като нажежено желязо. Цялата ми сила ме напусна, подът се надигна и ме удари като тояга. После всичко свърши, аз бях на пода и… проклет да е!… не мога да се помръдна! Парализиран съм!

Палатидий вдигна ръката на великана и по тялото му като че ли полазиха мравки. Каква е била тази сила, която е могла да остави такива дълбоки отпечатъци върху тази дебела китка! Той си спомни ниския смях, който беше чул, когато се втурна в шатрата, и по тялото му изби студена пот. Това не бе смехът на Конан.

— Дяволско същество! — прошепна с треперещ глас един щитоносец. — Разправят, че тъмните сили се биели на страната на Тараск!

— Млъкни! — заповяда строго Палатидий.

Навън зората прогонваше звездите. Лек ветрец подухна откъм планинските върхове и довея звука от хиляди тръби. При този звук силното тяло на краля се разтърси от конвулсивна тръпка. Той се напрегна да разкъса невидимите белезници, приковали го към земята, вените на слепоочията му се издуха.

— Облечете ми доспехите и ме вържете за седлото — прошепна той. — Въпреки всичко аз ще водя атаката!

Палатидий поклати отрицателно глава. Един щитоносец го дръпна за ръката.

— Господарю, ако войската научи, че кралят е повален на легло, сме загубени! Само той може да ни води към победа.

— Помогнете ми да го вдигнем! — заповяда военноначалникът.

Петимата щитоносци положиха безпомощния великан върху кожите и го завиха с коприненото наметало. Палатидий се обърна към тях, огледа пребледнелите им лица и каза:

— Устните ви трябва да са запечатани завинаги за случилото се в тази шатра. От това зависи съдбата на аквилонското царство. Доведете веднага командира на пелианските копиеносци, офицера Валаний.

Един щитоносец изскочи от шатрата, а Палатидий отново обърна поглед към безпомощния крал. Отвън тръбите свиреха, барабаните биеха, ревът на войската нарастваше с наближаването на утрото. Щитоносецът се върна с посочения от Палатидий офицер: висок мъж, широкоплещест и силен, е телосложение като на краля. Също като него и той имаше гъста черна коса. Но очите му бяха сиви, а чертите на лицето различни от тези на Конан.