Читать «Конан Завоевателя» онлайн - страница 10

— Той ходи забулен — отговори Палатидий. — Говори се, че е чужденец. Дошъл от Стигия.

— Чужденец от Стигия! — повтори Конан и се намръщи. По-скоро чужденец от преизподнята!… Какво е това, което се чува?

— Тръбите на немидийците! — отвърна Палатидий. — Чуйте как нашите им отговарят! Вече се разсъмва и военачалниците подреждат войниците за атака. Дано Митра бъде милостив към тях, защото мнозина няма да видят изгрева на слънцето зад канарите.

— Изпрати ми щитоносеца! — заповяда Конан, скочи пъргаво и свали кадифените си спални дрехи, забравил лошите си предчувствия, преди предстоящия бой. — Иди при военачалниците и виж дали са готови. Обличам доспехите и идвам.

Много от постъпките на Конан бяха необясними за хората от царството и една от тях беше настояването му да спи сам. Палатидий бързо излезе от шатрата, подрънквайки с доспехите, които беше облякъл в полунощ, след като беше поспал няколко часа, и хвърли бърз поглед към лагера. В него цареше оживена дейност. Звънтяха ризници, хората се движеха като тъмни силуети в полумрака покрай дългите редици на шатрите. Звездите светлееха на западното небе, на хоризонта на изток се появяваха първите слънчеви лъчи и осветяваха немидийското знаме с дракона.

Генералът се отправи към разположената наблизо палатка на кралските щитоносци. Те бяха изскочили, разбудени от тръбите. Палатидий им извика да побързат и замръзна от ужас като чу в шатрата на краля мощен свиреп вик и силен удар на меч, последван от шум на падащо тяло. После прозвуча тих смях, от който кръвта във вените му се смрази.

Още преди викът да заглъхне, Палатидий беше в шатрата. Видя силното тяло на Конан проснато на килима и извика. Тежкият меч на краля лежеше до ръката му, разсеченият кол на шатрата показваше къде е попаднал ударът. Палатидий измъкна сабята си, огледа шатрата, но не откри нищо.

— Ваше величество! — Палатидий се хвърли на колене до падналия великан.

Очите на Конан бяха отворени. Бяха бистри. Той го погледна и го позна. Устните му се свиха, но не издадоха никакъв звук. Конан не можеше да се помръдне.

Навън прозвучаха викове. Палатидий бързо стана и излезе. Кралските щитоносци и един от рицарите, които пазеха шатрата, стояха отвън.

— Чухме шум — обясни рицарят. — Всичко наред ли е с краля?

Палатидий го погледна изпитателно.

— Някой влиза ли в шатрата тази нощ?

— Никой, освен вас, господарю — отговори рицарят. Палатидий не се съмняваше в неговата честност.

— Кралят се е спънал и е изпуснал меча си — каза Палатидий. — Върни се на поста си.

Щом рицарят се отдалечи, военноначалникът скришом направи знак на петимата кралски щитоносци и те го последваха вътре. Палатидий затвори плътно шатрата. Щитоносците видяха краля проснат на килима и пребледняха, но Палатидий им даде знак да сдържат възклицанията си.