Читать «Конан Завоевателя» онлайн - страница 6

Ксалтътън мълчаливо кимна. Ораст продължи:

— Другата задача ще бъде по-трудна. Ние не можем да поставим Валерий на трона на Аквилония без война, а това царство е много войнствено. Хората му са от сурова, безстрашна раса, закалена от непрекъснати войни с пикти, зингаранци и кимерийци. От петстотин години Аквилония и Немидия, с малки прекъсвания, са във война и винаги побеждават аквилонците. Сегашният им крал е най-прочутият боец от западните народи. Той е чуждоземец, смел… завладя короната със сила през една гражданска война, като удуши със собствените си ръце крал Нумедидий. Казва се Конан. Никой човек не може да го победи в открит бой. Законният наследник на трона е Валерий. Той беше прокуден от своя роднина Нумедидий и от години е далеч от царство си. В жилите му тече кръвта на стара династия и много от старите родове ще приветстват свалянето на Конан, който няма нито кралска, нито дори благородническа кръв. Но простите хора са му верни, а също и аристократите от отдалечените провинции. И все пак ако неговите войски бъдат победени в една битка и той бъде убит, мисля, че няма е трудно да поставим Валерий на трона. Наистина, ако Конан бъде отстранен, единственият център на властта ще бъде премахнат. Той не е от кралската династия, а самотен авантюрист.

— Бих искал да видя този крал — каза замислено Ксалтътън и погледна появилото се на стената сребърно огледало. В него не се отразяваше нищо, но изражението на Ксалтътън показваше, че той разбира предназначението му. Ораст кимна, изпълнен с гордостта на занаятчия, който е получил признание от голям майстор.

— Ще се опитам да ти го покажа — каза Ораст, седна пред огледалото и втренчи хипнотично очи в него. След малко в огледалото се появи мъглива сянка и прие формата на човек.

Беше ужасяващо, но наблюдаващите знаеха, че това е отражение на мисълта на Ораст, въплътена в огледалото, както мислите на магьосниците се въплътяват в магически кристали. Тя плуваше като неясно очертание, после се преобрази в ясен образ: висок мъж с мощни рамене и широк гръден кош, с масивен врат с изпъкнали жили и силни, мускулести крайници. Беше облечен в коприна и кадифе, наметнат с туника — върху нея бе избродиран златният кралски лъв на Аквилония. Върху подрязаната му буйна черна коса блестеше короната на Аквилония, но закаченият на колана му меч изглеждаше по-естествен за него, отколкото царственото облекло. Челото му беше ниско и широко, вулканично-сините очи горяха с някакъв вътрешен огън. Тъмното, покрито с белези, почти зловещо лице показваше, че това е боец, кадифените дрехи не можеха да прикрият очертанията на силните му, опасни крайници.

— Този човек не е хипербореец! — възкликна Ксалтътън.

— Не е. Кимериец е. Едно от онези диви туземни племена, които живеят сред мрачните хълмове на север.

— Някога се бих с неговите предци — промърмори Ксалтътън. — Дори кралете на Ахерон не можеха да ги победят.

— Те и сега всяват ужас сред народите на юг — отговори Ораст. — Той е истински син на свирепата си раса и е доказал, че е непобедим.