Читать «Конан Завоевателя» онлайн - страница 112

Пресякоха реката на светлината на факли. Копитата на конете чаткаха по скалистия мост, водата плискаше в тъмното. Светлината на факлите падаше върху щитове и ризници и се отразяваше в черната река. Скалният мост, по който преминаваха, беше широк, но въпреки това мина полунощ преди войската да се разположи на лагер в равнината от другата страна на реката. Над тях в далечината трептяха огньове. Конан се беше разположил в един кът на горалианските планини, които неведнъж бяха служили като последна позиция на аквилонския крал.

Амалрик ходеше неспокойно из лагера. Извънземна светлина трепкаше в палатката на Ксалтътън, демоничен вик раздираше тишината от време на време, чуваше се ниско зловещо думкане на барабан.

Амалрик, чиито инстинкти бяха изострени от нощта и обстоятелствата, чувстваше, че на Ксалтътън се противопоставя нещо повече от физическа сила. Обзеха го съмнения в неговата магьосническа мощ. Амалрик погледна огньовете по отсрещния склон и лицето му помръкна. Той и неговата войска бяха дълбоко навътре във враждебна страна. Горе в планините се криеха хиляди жестоки войници, в чиито сърца нямаше никакви чувства, освен дива омраза към завоевателите и безумна жажда за отмъщение. Поражението означаваше унищожение, отстъпление през страна, пълна с безпощадни врагове. Сутринта той трябваше да хвърли войската си срещу най-страшния боец сред западните народи и неговата отчаяна орда. Ако Ксалтътън и този път се провалеше…

Неколцина войници излязоха от сенките. Светлината от огъня блестеше по ризниците и шлемовете им. Влачеха една мършава фигура в парцаливи дрехи.

Войниците го поздравиха и казаха:

— Господарю, този мъж дойде до предните постове и; каза, че иска да говори с крал Валерий. Аквилонец е.

Приличаше повече на вълк… вълк, хванат в капан. На китките и глезените му имаше стари белези от синджир. Голяма дамга от нагорещено желязо обезобразяваше лицето му. Когато се поклони пред барона, очите му блеснаха през чорлавата коса.

— Кой си ти, мръсно куче? — попита немидиецът.

— Тиберий, господарю — отговори мъжът и зъбите: му изтракаха в неволен спазъм. — Дойдох да ти кажа: как да уловиш Конан.

— Предател, а? — измърмори Амалрик.

— Разправят, че даваш злато — измънка дрипавият мъж. — Дай малко и на мен! Дай ми злато и ще ти покажа как да победиш краля! — Очите му блестяха алчно, пръстите му бяха разперени като нокти на граблива птица.

Амалрик вдигна рамене с отвращение. Но очевидно нямаше недостойно за използване средство.

— Ако казваш истината, ще получиш злато повече, отколкото можеш да носиш — каза той. — Ако си лъжец и шпионин, ще те обеся с главата надолу. Елате с мен!

Влязоха в палатката на Валерий и Амалрик посочи пленения дрипльо и каза:

— Това куче казва, че знае начин да ни помогне. Ако планът на Ксалтътън се окаже неуспешен, както досега, ще имаме нужда от помощ. Говори, куче!

Тялото на мъжа потрепери в странни конвулсии. Думите припряно заизскачаха от устата му.