Читать «Конан Завоевателя» онлайн - страница 113

— Лагерът на Конан е в Долината на лъвовете. Тя е с формата на ветрило, оградена от двете страни със стръмни скали. Ако го нападнете сутринта, ще трябва да минете направо нагоре по долината. Не можете да се изкачите по скалите. Но ако крал Валерий благоволи да приеме моя съвет, аз ще го преведа през планините и ще му покажа как да нападне крал Конан в гръб. Ако искате да използвате този път, трябва да тръгнем веднага. Трябва да минем много мили на запад, а после много мили на север, после да завием на изток, за да стигнем в Долината на лъвовете отзад, откъдето дойдоха гундерманците.

Амалрик нерешително подръпваше брадата си. В тези смутни времена не беше изключение да се намерят хора, които са готови да продадат душите си за няколко късчета злато.

— Ако ме заблуждаваш, ще умреш — каза Валерий. — Това ти е известно, нали?

Мъжът потрепери, но широко отворените му очи гледаха смело.

— Убийте ме, ако ви предам!

— Конан няма да посмее да раздели силите си — разсъждаваше Амалрик. — Той ще се нуждае от всичките си войници, за да отблъсне атаката, и не може да отдели хора за засади в планините. Освен това този човек знае, че кожата му зависи от изпълнението на обещаното. Негодник като него би ли жертвал живота си? Не, разбира се. Валерий, вярвам, че можем да се доверим на този мъж. Той е честен.

— Или пък е мошеник, защото ще продаде своя освободител — засмя се Валерий. — Добре. Ще тръгна с този негодник. Колко души можеш да ми отделиш?

— Пет хиляди сигурно ще са достатъчни — отговори Амалрик. — Една неочаквана атака в гръб ще предизвика смут сред тях и това ще ти помогне. Ще очаквам да нападнете около пладне.

— Ще разбереш, когато ги нападнем — отговори Валерий.

Когато се върна в шатрата си, Амалрик със задоволство забеляза, че Ксалтътън е все още в палатката си, ако се съдеше по смразяващите кръвта викове, които от време на време проехтяваха в тъмнината. Малко по-късно той чу тракане на стомана и звън на юзди в тъмнината и мрачно се усмихна. Валерий беше на път да изпълни неговите планове. Амалрик знаеше, че Конан е като ранен лъв, който хапе дори в предсмъртни гърчения. Когато Валерий удареше отзад, кимериецът можеше напълно да унищожи неговия съперник преди той да настъпи. Толкова по-добре. Амалрик чувстваше, че спокойно може да се лиши от Валерий, след като той подготви пътя за немидийската победа.

Повече от петте хиляди конници на Валерий бяха издръжливи аквилонски изменници. В тихата нощ те се измъкнаха от спящия лагер и поеха на запад към големите черни планини, които се издигаха към звездите над тях. Валерий яздеше начело, до него беше Тиберий, завързан за китката с кожен ремък, чийто край бе в ръцете на яздещия от другата му страна войник. Отзад яздеха бойци с извадени мечове.

— Опитай се да ни измамиш и си мъртъв — предупреди го Валерий. — Не познавам козите пътеки сред тези планини, но познавам достатъчно добре общото разположение на страната и зная посоките, в които трябва да се движим, за да отидем зад Долината на лъвовете. Така че ни водѝ където трябва.