Читать «Конан Завоевателя» онлайн - страница 111

Напред бяха пратени множество разузнавачи и Амалрик нетърпеливо ги очакваше да се върнат и да съобщят, че пойтейнците са попаднали в капан от придошлата река. Но когато разузнавачите се върнаха, съобщиха, че Конан е пресякъл реката!

— Какво? — изрева Амалрик. — Пресекли са реката преди пороя?

— Нямаше никакъв порой — отговориха разузнавачите озадачени. — Късно миналата нощ той пристигна в Танасул и премина реката.

— Не е имало порой? — възкликна Ксалтътън за първи път изненадан, доколкото беше известно на Амалрик. — Невъзможно! Предната и по-предната нощ паднаха силни дъждове в района на притоците в горната част на река Ширки!

— Може да е имало, господарю — отговори разузнавачът. — Вярно е, че водата беше мътна и хората в Танасул казваха, че вчера реката е придошла с една стъпка. Но това не беше достатъчно, за да попречи на Конан да я премине.

Магията на Ксалтътън не беше успяла! Тази мисъл чукаше като чук в мозъка на Амалрик. Неговият ужас от този странен мъж от миналото беше нараствал постоянно след нощта в Белвер, когато видя една кафява изсъхнала мумия да се превръща в жив човек. А смъртта на Ораст беше превърнала неосъзнатия страх в истински ужас. В сърцето му трайно се бе настанило ужасното убеждение, че този мъж… или дявол… е непобедим. А сега той се беше провалил!

И най-големите магьосници могат понякога да се провалят, мислеше си баронът. Във всеки случай, той не се решаваше да се противопостави на мъжа от Ахерон — засега. Ораст беше мъртъв и само Митра знаеше в какъв ад се мъчи. Амалрик знаеше, че там, където не е успяла черната мъдрост на жреца, неговият меч едва ли ще свърши работа. Каква ужасна подлост кроеше Ксалтътън щеше да се види в непредсказуемото бъдеще. А засега Конан и неговата войска бяха заплахата, срещу която магиите на Ксалтътън можеха да се окажат решаващи преди той да пристъпи към изпълнение на своя план.

Стигнаха до Танасул, малко укрепено село на мястото, където една подводна скала служеше като естествен мост през реката. По него винаги можеше да се мине освен при поройни дъждове. Разузнавачите донесоха новината, че Конан е заел позиция в горалианските хълмове, които се извисяваха на няколко мили отвъд реката, и че преди залез-слънце гундерманците били пристигнали в неговия лагер.

Амалрик погледна Ксалтътън, загадъчен и чужд в светлината на факлите. Беше настъпила нощ.

— Сега какво? Твоята магия се провали. Конан е срещу нас с войска почти толкова силна, колкото и нашата, но с по-добра позиция. Ние имаме възможност да избираме между две злини: да лагеруваме тук и да чакаме неговата атака или да се върнем в Тарантия и да изчакаме подкрепления.

— Ако чакаме, сме загубени — отвърна Ксалтътън. — Пресичаме реката и лагеруваме в равнината. Ще атакуваме призори.

— Но позицията му е много силна! — възкликна Амалрик.

— Глупак! — Неудържим изблик на ярост наруши привидното спокойствие на магьосника. — Забрави ли Валкия? Нима ме смяташ за безсилен само защото някакъв неизвестен природен принцип е попречил на пороя? Аз съм решил твоите копия да изтребят нашите врагове! Не се бой, моето изкуство ще разбие тяхната войска! Конан е в капан! Той няма да дочака утрото! Пресичай реката!