Читать «Конан Завоевателя» онлайн - страница 110

— Тогава какво? — попита Амалрик.

— Използвай цялата сила срещу Конан — отговори мъжът от Ахерон. — Изпрати вестоносец със заповед Тараск да се присъедини към нас тук. Ще го изчакаме и после заедно ще тръгнем към Танасул.

— Но докато ние чакаме, Конан ще пресече реката и ще се обедини с гундерманците — възрази Амалрик.

— Конан няма да пресече реката — отговори Ксалтътън.

Амалрик отметна глава и се втренчи в загадъчните черни очи на ахеронеца.

— Какво искаш да кажеш?

— Ако на север, където Ширки събира водите си, паднат поройни дъждове, тя ще придойде толкова буйна, че ще стане невъзможно да се прекоси при Танасул. Тогава ние ще съберем цялата си войска, ще хванем Конан отсам реката и ще го разбием. После, когато водата се оттегли, което смятам, че ще стане на следващия ден, ще прекосим реката и ще унищожим гундерманците. Така ще използуваме всичките си сили срещу всяка от тези по-малки сили една по една.

Валерий се засмя, както се смееше винаги при перспективата да унищожи приятел или враг, и неспокойно приглади буйните си жълти къдрици. Амалрик гледаше мъжа от Ахерон със смес от страх и възхищение.

— Ако хванем Конан в долината Ширки между планинските зъбери отдясно и придошлата река отляво с цялата наша сила, ще го унищожим — призна той. — Мислиш ли… сигурен ли си… вярваш ли, че ще паднат такива дъждове?

— Отивам в шатрата си — каза Ксалтътън и се надигна. — За да се направи магия, не е достатъчно да се махне с ръка. Изпрати един вестоносец до Тараск! И никой да не ме безпокои!

Последната заповед беше ненужна. Никой мъж от това войнство не можеше да бъде подкупен да се доближи до тайнствената шатра от черна коприна, чиито поли винаги бяха плътно затворени. Никой, освен Ксалтътън не влизаше в нея и все пак вътре често се чуваха гласове. Нейните стени понякога се издуваха без вятър, от нея долиташе свръхестествена музика. Понякога късно след полунощ трепкащи червени пламъци вътре хвърляха върху копринените стени сенки на движещи се безформени силуети.

Докато лежеше в палатката си тази нощ, Амалрик чу биене на барабан. Думкането бе равномерно и от време на време един грачещ глас напяваше с ритъма на барабана. Немидиецът потрепери, защото знаеше, не това не е гласът на Ксалтътън. Барабанът бумтеше и гласът мърмореше като далечна гръмотевица… а преди зазоряване Амалрик видя на северния хоризонт червена светлина. По всички други части на небето светеха звезди. Но в далечния отблясък не се виждаше нито една.

По залез-слънце на следващия ден Тараск пристигна с войската си — прашна и уморена от дългия поход. Пехотата бе изостанала с часове подир конниците. Разположиха се на лагер в равнината близо до лагера на Амалрик и на разсъмване двете войски тръгнаха на запад.