Читать «Компютърна полиция» онлайн - страница 3

Така че Шел трябваше да му предостави тази възможност.

Нямаше защо да се прави, че не беше изпитал удовлетворение от това. Тактическият подход на Делмънд беше направо обиден. Не изпрати разузнавачи да се запознаят с обстановката и да разгледат предварително бойното поле. Просто се беше изкачил с марш по Северния път до река Артъл, като че ли нямаше от какво да се страхува, и след кратко спиране, колкото за да отправи официално предизвикателство срещу войската, строена на другия бряг, се насочи право към обраслото с трева възвишение в най-далечния край на брега на реката, без да се безпокои, че ще трябва да атакува нагоре по възвишението, върху което противниковата конница вече беше заела позиция.

Делмънд се насочи към Минсар, малък град, разположен на около две мили нагоре по пътя, започващ от брода на Артъл. Явно беше решил, че войската от петстотин конници и две хиляди пехотинци, която Шел беше разположил между брега на реката и пътя към Минсар, е лесно за преодоляване препятствие, още повече че липсата на тесните пряпорци на командващия върху голямото знаме на войската от Талерн показваше, че Шел не е там.

Обаче Артъл беше стара река, издълбала дълбоки проломи, лъкатушейки между покритите с борове хълмове. Тези хълмове криеха много тайни за опитния пътешественик. Множество пътечки, тайни пътища, пътеки, прокарани от ловци и диви животни се виеха из тях, докато реката лъкатушеше помежду им. Пътеките бяха скрити под гъстите клони на борове и ели. Земята под тези огромни стари дървета беше покрита с дебел килим от изсъхнали борови иглички, които заглушаваха звука от всичко, което се движи.

Точно по тази причина изненадата беше пълна, когато основната част от войската на Делмънд — конницата и следващите я пешаци — беше стигнала средата на реката и първите ездачи едва бяха влезли в съприкосновение с разположената горе на възвишението кавалерия на Талерн. Тъкмо в този момент Шел с осемстотин отбрани конници връхлетя върху им от околните хълмове от двете страни на реката и удари по фланговете пехотата на Делмънд, а кавалерията му в тил.

Тя остана изолирана на брега откъм Минсар, а част от нея, която още не беше успяла да излезе от водата, беше изтласкана в тинестите и обрасли с тръстики участъци в отсрещната страна на брода и бе изклана от въоръжените с алебарди пешаци на Шел. Както можеше да се очаква, пехотата на Делмънд се опита да избяга, но пътят й за отстъпление беше отрязан. Конницата на Талерн с Шел начело на единия от четирите й отряда връхлетя надолу изпод прикритието на боровете, обгради я и започна да поваля пешаците като в кървава жътва. За много кратко време битката приключи.