Читать «Компютърна полиция» онлайн - страница 2

Двамата мъже, към които се обърна, кимнаха в знак на съгласие.

— И така — каза мъжът в средата, — обядът с хората от „Токугава“ е в един и половина. Не закъснявайте. Искаме да се покажем на презентацията като екип, а знаете какъв педант е онова нещастно старче, когато стане дума за обноски.

— Ако начинанието успее — обади се един от мъжете, към когото той не се беше обръщал, — вече няма да е нужно да внимаваме с обноските. Той ще трябва да внимава.

Мъжът в средата извърна бавно, преднамерено глава, като кула на оръдие, и вторачи в него очи.

— Ако?

Другият леко пребледня и сведе поглед към масата.

Мъжът в средата продължи да го гледа още няколко секунди, а след това стана. Другите също се изправиха.

— Колата ще бъде тук в един и пет — каза той. — Да приключваме.

Мъжът, който пребледня, побърза да излезе пръв от стаята, следван плътно от единствения, който не беше проговорил. Младоликият със стоманеносивата коса погледна към мъжа в средата, а после последва другите. Вратата се затвори.

Тогава мъжът в средата тихо се засмя.

— Ракета, а? Би било забавно.

Лицето на мъжа със златисто-сребристата коса доби саркастично изражение, когато се обърна, за да последва другите.

— Ами, честно казано, не знам дали подобно нещо би трябвало да ме безпокои. Вероятно ще си помислят, че е някакво необяснимо чудо…

1

Брод на река Артъл, Талерн, виртуален доминион Сарксос,

Месец на зеленината, 13-о число,

Година на дъждовния дракон

Мястото вонеше като пробит отходен канал. Това направи най-силно впечатление на Шел, когато отметна платнището пред входа на палатката и се загледа в залязващото слънце.

Погледна уморено към осветените в червено-кафяво върхове на боровете в гората, прорязана тук-там от дълбоки сенки, към стръмните поляни и бреговете на реката, които днес по обед бяха бойно поле. После за няколко минути си представи съвсем картинно как изглеждаше това място. Строените в прави редици армии, блестящите върхове на копията, разветите от вятъра и огрени от слънцето бойни знамена и предизвикателният зов на бойните тръби, който се носеше над реката, разделяща двете войски — неговата и тази на Делмънд. Последният се бе спуснал с маршова стъпка по пътя, водещ към реката със своите две хиляди конници и три хиляди пехотинци. С типичната си арогантност беше изпратил през реката своя вестоносец Лазурния Алонт. Със същата арогантност Делмънд си бе пробил път през по-малките кралства на Сарксос. Нямаше и помен от уважението, което един военачалник засвидетелства на противниковия. Не предложи двубой между пълководците, за да спести проливането на кръв от войските, пренебрегна и предложението за среща на интендантите на двете армии, които да проучат възможността едната страна да откупи договорите на наемниците в другата войска. Често пъти подобна стъпка обезсмисляше битката, тъй като в резултат на сделката едната страна изведнъж удвояваше числеността си, а другата намаляваше наполовина. Не, Делмънд искаше да завземе малката територия на Талерн, която се намираше на отсрещния бряг на Артъл, нещо повече, той искаше да има битка, искаше да усети миризмата на кръв този следобед, да чуе звука на бойните тръби.