Читать «Компютърна полиция» онлайн - страница 109

Отдолу се чу охкане и ахкане.

— Хей — каза един глас, който идваше откъм стълбите. — Тези звезди са мои. Ако поискам, мога да ги изгася с едно духване, а после пак да ги запаля.

Далеч на изток се извиси някаква крилата сянка. Ставаше все по-голяма и по-голяма. Разрасна се до невероятни размери.

— Какво е това? — попита Мегън.

Лийф поклати глава и продължи да гледа изумен.

Огромната сянка се приближи още повече. Грамадните й черни криле приличаха на буреносни облаци в спускащата се нощ. Точно когато минаваше покрай кулата, тя спря за миг и ги погледна. Имаха чувството, че ги гледат прожекторите на космически кораб. Вятърът, който задуха от преминаването на сянката, приличаше на буря.

Чудовището разпери огромните си криле и ги размаха. Вятърът стана още по-силен, но след това стихна. Царят базилиск кацна върху върха на планината, на който бе построен Домът на Род, и се хвана здраво с нокти за една скала, прибирайки крила. За по-сигурно съществото уви дългата си опашка около скалата и наведе огромната си глава напред, загледано замислено с приличащите си на слънца очи в Мегън и Лийф.

Долу във водата се показа главата на морско чудовище с дълга шия и змиевидно тяло, което изрева заплашително срещу натрапника. От изненада и възхищение Лийф и Мегън не можеха да продумат и дума и само се споглеждаха.

— Добре дошли в моя свят, в който измамниците никога не могат да успеят — чуха те зад себе си гласа на Род.

„Не успяха този път“ — помисли си Мегън, но не каза нищо.

1

Всички кабелни и сигнални връзки на компютъра. — Бел.прев.

2

Автономен район в Китай. — Бел.прев.

3

Митологично животно със змиеобразно тяло. — Бел.прев.

4

Цветето на скръбта в подземното царство (мит.). — Бел.прев.