Читать «Компютърна полиция» онлайн - страница 105

Образът изчезна, оставяйки Мегън и Лийф да се гледат изпълнени едновременно със съжаление, страх и отвращение.

— Вече не използваме фразата „луд за трима“ — обади се Уинтърс, — но ако я използвахме, този напълно заслужава такова определение. На психиатрите ще им трябва доста време, докато стигнат до основната причина за проблемите му. Раздвояването на личността не е нещо необичайно за медицината особено когато случаят е усложнен от неспособност да се прави разлика между игра и реалност, или когато не се разбира, че играта се играе заради самата нея.

В стаята отново настъпи мълчание. Уинтърс изпусна дълбока въздишка.

— Е, добре. Вас няма да ви изключа от списъка на сътрудниците изследователи, защото не искам да хабя такъв ценен суров материал. Подчертавам думата „суров“.

Той погледна и двамата, а те отново се загледаха в килима с пламнали до уши лица. Лийф обаче все пак вдигна очи и каза:

— Благодаря.

— И аз — обади се след него и Мегън.

— Що се отнася до останалото, ако в близко бъдеще се появи работа, подходяща за някой с уникален талант да надушва нещата, да не приема отказа за отговор, да проявява досадно упорство и способност за абстрактно мислене — той се усмихна, — вие ще сте първите, на които ще се обадя. А сега си вървете, за да се успокоите преди пресконференцията. И гледайте да се държите като скромни, млади изследователи сътрудници на Компютърната полиция или Бог ми е свидетел… — Той въздъхна. — Както и да е. Видяхте ли какво ми причинихте. Пропилях си един цял спокоен предобед. Хайде, омитайте се.

Те се изправиха.

— И преди да си тръгнете — продължи Уинтърс, — ще ви кажа само още едно нещо. Няма нищо по-фатално от това да приемеш лъжата за истина. Помислете за всичките фатални лъжи, от които вие току-що спасихте света. Дори и при грешките, които допуснахте… това е нещо, с което бихте могли да се гордеете.

Те се обърнаха и тръгнаха да си вървят, като се усмихнаха за миг един на друг, стараейки се обаче да не ги види Уинтърс.

— А, и още нещо.

Те се спряха на прага и извърнаха назад глави.

Уинтърс клатеше глава.

— Какво, по дяволите, е това име Балк Бурмата?

На едно друго място в стая без прозорци трима мъже в костюми седяха и се гледаха.

— Не стана — каза мъжът, седнал в началото на масата.

— Напротив, стана — каза друг, като се стараеше в гласа му да няма нотки на отчаяние. — Беше въпрос само на още няколко дни. Първото съобщение, а и разпространената от медиите новина за първото нападение започнаха да се отразяват все по-зле на акциите на компанията. След още няколко часа следващите две нападения и съобщенията за тях щяха да се отразят толкова зле на акциите й, че тя щеше да прекрати дейността си на борсата. Хората щяха да напуснат тази виртуална среда на тумби. Но което е по-важно: технологията се оказа успешна.