Читать «Компютърна полиция» онлайн - страница 107

Малко са хората, които биха могли да кажат дали това е истина, обаче сега Мегън и Лийф бяха сред тях.

Домът на Род се оказа замък. Това беше почти неизбежно. Обаче приликата с обикновените замъци свършваше дотук, защото сградата като че ли беше строена от архитект, който в някакъв кошмарен сън си беше представил нещо средно между ранен асирийски стил и късен рококо. Наоколо имаше зелени поляни с добре подредени цветни лехи, пълни с асфодел. Имаше и малък плаж с бял пясък, на който можете да слезете с лодка. Говори се, че змиорките спират на него по пътя си на запад. „Става въпрос за истинския Запад“, обича да се шегува Род. „Това е измисленият Запад. Ако искате да отидете до истинския, трябва да продължите по същия път, да излезете от планетата, да свиете вдясно при втората луна, след това да продължите направо и няма да го пропуснете“.

От главното крило на замъка се издигаше кула с балкон, който гледаше на изток. Всички прозорци на замъка гледаха на изток. Целият Сарксос се намира в тази посока — и покритите с облаци планини, и моретата, и езерата. Виждаше се как лъчите на залязващото слънце се процеждат през облаците в далечината.

— Хубава гледка, нали? — попита един глас зад Мегън.

Тя се обърна и видя Род, който държеше кутия със сода в ръка и гледаше през прозореца. — Тук залезите ни са великолепни, но могат да се видят само от кулата.

— И защо? — попита Мегън.

Род я погледна отегчено.

— Може би е някакво хрумване на архитекта. Това място е проектирано от бившата ми жена. Тя го нарича „характерен елемент“, а за мен е по-скоро досадно. Мисля, че просто е искала да ме накара да се движа повече.

— Много ли стълби има до горе?

— Традиционният брой — триста тридесет и три стъпала — отвърна Род. — Затова монтирах асансьор — добави той и се усмихна.

Мегън също се засмя и се обърна, за да погледа събралите се хора в голямата зала на първия етаж. Никой не отказва покана за такова парти. Наоколо можеха да се видят доста покойници, които бяха починали по време на играта по една или друга причина, а така също и всички, които са били натирвани. Шел Предпазливия стоеше недалеч от бюфета и разговаряше оживено за реконструкцията на Третия свят с Ала. Тук беше и Елбай, която си бъбреше приятно с Аргат, с когото никога не се беше срещала лично. „Аз съм нещо като доайен на покойниците — казваше тя — но, повярвайте ми, нямам нищо против“.

Присъстваха и някои от живите обитатели на Сарксос, които бяха имали щастието да бъдат поканени. Някои от гостите не бяха съвсем наясно защо са тук Мегън и Лийф, но нямаха намерение да любопитстват за причината. Други, които бяха от обслужващия персонал на Сарксос или бяха приятели на Род, знаеха каква е причината или поне се досещаха и затова си държаха езика зад зъбите.