Читать «Колела» онлайн - страница 11

Прекрасно знаеше обаче, че изречени от неговата уста, подобни думи моментално ще станат достояние на целия завод и само ще увеличат неприятностите му. Ето защо той ги преглътна и недоволно изръмжа:

— Важното е какво се е случило след това.

— Слава богу! — въздъхна Паркланд. — Вече си мислех, че никога няма да стигнем дотам! Почти бяхме върнали работната операция в първоначалната й позиция, когато се появи тоя бабаит Нюкърк.

— Той е също един от черните братя — поясни Илъс.

— Неговото работно място е доста далеч, така че положително нищо не е чул със собствените си уши. Някой му е докладвал. Дойде, нарече ме „расистка свиня“ и ме удари! — Майсторът попипа нараненото си лице, което продължаваше да се подува.

— Ти отвърна ли му? — остро попита Залески.

— Не.

— Добре, че си проявил поне малко разум! — облекчено въздъхна заместник-директорът.

— Проявих, разбира се! — отвърна Паркланд. — Но незабавно изхвърлих от работа тоя тип! Никой няма право да удря безнаказано един майстор!

Мат Залески несъзнателно прокара ръка по косата си. Имаше дни, в които направо се чудеше, че върху главата му все още се крепи някаква растителност. Цялата тая смрадлива история би трябвало да се тръсне на директора Маккърнън, но него както винаги го нямаше. Намираше се на десет мили оттук, в главната дирекция, и обсъждаше предстоящото производство на свръхсекретния нов модел кола на компанията, носещ наименованието „Орион“. Мат Залески честа имаше чувството, че Маккърнън отдавна е излязъл в пенсия, въпреки че от нея го деляха още цели шест месеца.

Ясно беше, че и този път кестените от огъня ще вади не директорът, а самият Мат Залески. При това, макар че изпълняваше всички функции на своя шеф, той не можеше и да помисли за скоро освобождаващото се директорско кресло. Вече го бяха викали да се запознае с официалната си атестация — лист хартия сред цяла купчина подобни документи от кожената папка върху бюрото на вицепрезидента по административните въпроси. Папката винаги стоеше най-отгоре, за да бъде подръка, когато се разглеждат предложенията за повишения и нови назначения. Върху картона на Залески, редом със снимката му и обичайните бюрократични данни, се мъдреше следното заключение: „Индивидът заема подходящо ръководно място.“

Всеки що-годе издигнат човек в компанията знаеше прекрасно, че това формално и бездушно заключение е всъщност „целувка за сбогом“. Преведено на нормален език, то означаваше: „Този човек е стигнал тавана на своите възможности и вероятно ще остане на заеманата в момента длъжност до пенсия. На повишение не може да разчита.“

Според утвърдилите се в компанията неписани закони получателят на тази убийствена оценка трябва да бъде официално уведомен. Ето защо вече от няколко месеца насам Мат Залески знаеше, че никога няма да се издигне по-високо от длъжността заместник-директор. В началото беше много разочарован, но след като свикна с тази мисъл, бавно започна да проумява защо се е случило така. Той беше човек от старата гвардия, беше от онзи тип бързо изчезващи ръководители, които управителните съвети на големите корпорации отдавна избягваха да назначават на ключовите постове. Просто защото се бе издигнал по начин, напълно непознат за повечето днешни ръководители — започнал като обикновен работник, той бе извървял последователно дългия път до заместник-директорското място, преминавайки през длъжностите инспектор, майстор и контрольор. В началото на кариерата си не притежаваше дори диплома на инженер, тъй като Втората световна война го принуди да напусне университета. След войната все пак успя да се дипломира, използувайки фронтовашките си привилегии, за да следва вечерно. Едва след това започна да се издига — един бавен и труден процес, който се превърна в реалност единствено благодарение на онази амбиция, с която се отличаваха мнозина младежи от неговото поколение, преживели ужаса на Festung Europa. Но по-късно беше принуден да признае пред себе си, че е загубил твърде много време и кариерата му закъсня. Силното ръководно ядро на автомобилостроителните компании вече се беше оформило от онези умни и не по-малко амбициозни младежи, които имаха предимството да дойдат в бранша направо от студентската скамейка.