Читать «Колела» онлайн - страница 10

— Ясно — нетърпеливо каза Залески. — Карай нататък.

В този момент вратата се отвори и в канцеларията влезе представителят на профсъюза — дребно наперено човече с розови бузи и многодиоптрови очила. Името му беше Илъс и допреди няколко месеца той също беше работник на конвейера.

— Добро утро — отправи поздрав към Залески той, а на Паркланд само кимна с глава.

Мат Залески му посочи стол и каза:

— Тъкмо бяхме стигнали до същността на въпроса.

— Ще си спестите много време, ако прочетете нашето оплакване — отвърна Илъс.

— Прочетох го — каза Залески. — Но понякога ми се иска да чуя и другата страна. — После кимна на Паркланд да продължи.

— Тогава извиках един работник — продължи майсторът — и му рекох: „Помогни да върнем този човек на мястото му.“

— Лъжец! — подскочи представителят на профсъюза и рязко се извърна към Залески. — Казал е „дай да върнем това момче на мястото му“! За нещастие човекът, наречен „момче“, е един от нашите черни братя, за които тази дума е особено обидна!

— О, по дяволите! — В гласа на Паркланд се промъкна отвращение и гняв. — Откъде мога да зная това? Мислиш ли, че съм тук от вчера, та да си позволявам умишлено такива думи?

— Но все пак си я употребил, нали?

— Допускам — забележете, — само допускам, че съм я употребил… Не мога да си спомня, и това си е! Но ако наистина съм я казал, не е било умишлено… Просто съм се изпуснал!

Представителят на профсъюза сви рамене:

— Сега запя друга песен!

— Никаква песен не пея, кучи сине! Илъс рязко се изправи.

— Мистър Залески! Намирам се тук като официален представител на Обединения профсъюз на работниците от автомобилната промишленост и ако срещу мен се използува подобен език…

— Добре, добре — прекъсна го заместник-директорът. — Бъди спокоен! Моля те да седнеш и понеже стана въпрос за езика, искам да ти напомня да не прекаляваш с употребата на думи като „лъжец“ например…

Паркланд разгневено стовари огромния си юмрук върху бюрото.

— Нищо не си измислям! Онзи изобщо не обърна внимание на думите ми, докато другите не започнаха да вдигат пара!

— Той обаче казва друго! — вметна Илъс.

— Сега вече може и да казва друго! — Паркланд се извърна към Залески и разпалено продължи: — Слушай, Маг, изостаналият работник е просто едно дете! Черно момче на не повече от седемнайсет години! Нямам абсолютно нищо против него! Наистина с малко бавно, но иначе си гледа работата. Аз самият имам брат на тая възраст… Като се прибера у дома, питам: „Къде е момчето“ — и никой не се замисля върху думите ми. Така беше и тук, преди да се намеси оня тип Нюкърк!

— Значи признаваш, че си употребил думата „момче“? — притисна го Илъс.

— Добре де! — уморено се намеси Залески. — Употребил я, и толкоз! Нека приемем, че е така.

Заместник-директорът внимаваше за поведението си. Така постъпваше винаги когато в завода избухваха расови конфликти. Но в този момент, след забележката на Илъс, изведнъж му се прииска да изкрещи: „И какво, като го е нарекъл «момче»? Какво толкова е казал, по дяволите? Щом майсторът нарежда, проклетото копеле е длъжно да изпълнява, и толкоз!“