Читать «Колела» онлайн - страница 9

Артър Хейли

Вратата на канцеларията на заместник-директора рязко се отвори и на прага се изправи майсторът Франк Паркланд. Както обикновено той не си правеше труда да почука.

Паркланд беше едър широкоплещест мъж на около трийсет и пет години, петнайсетина години по-млад от самия Залески. Ако навремето беше постъпил в колеж, от него би излязъл чудесен защитник на футболния отбор. От фигурата му се излъчваше авторитет — нещо, което трудно можеше да се открие у повечето днешни майстори. Подобно на Залески, той също знаеше, че го очакват неприятности, и се беше стегнал да ги посрещне. Лицето му беше сърдито, а под дясната му скула Залески забеляза потъмняващ оток.

Без да обръща внимание на начина, по който майсторът нахлу в канцеларията, Залески му посочи един стол.

— Сядай да си починеш и да се успокоиш.

Погледите им се кръстосаха над бюрото.

— Искам да чуя твоята версия за инцидента — проговори заместник-директорът. — Само не ми губи времето, защото от това тук разбирам, че си забъркал сериозна каша! — Ръката му махна към написаната с червено докладна.

— Забъркал съм, как ли пък не! — викна Паркланд и втренчи поглед в началника си, а лицето му над отока изведнъж се наля с кръв. — Изгоних тоя тип, защото ме удари! Няма да отстъпя и ти ще ме подкрепиш, ако ти е останала капка смелост и чувство за справедливост!

— Я си избий от главата тая глупост! — изрева Залески, повишавайки глас до онзи едва ли не животински рев, който беше необходим за контактуване в изключително шумния монтажен цех. Но в следващия миг осъзна, че в никакъв случай не трябва да изпуска нещата от контрол, и примирително добави: — Нали ти казах да се успокоиш? Ще реша кого да подкрепя, когато му дойде времето! И не искам да чувам повече приказки за смелост и справедливост, ясно?

Погледите им отново се кръстосаха. Пръв сведе очи Паркланд.

— Така вече е по-добре, Франк — въздъхна Мат. — Дай да започваме. Разказвай от самото начало.

С Франк Паркланд се познаваше от дълги години. Беше от добрите майстори и в повечето случаи се отнасяше с подчинените си напълно справедливо. Сигурно здравата са го предизвикали, за да се стигне до този скандал.

— Една от операциите се забави — започна Паркланд. — Закрепване на кормилните щанги… там работеше хлапето. Сигурно е новак. Започна да пречи на следващия работник, затова реших да му помогна.

Залески кимна. Подобни неща ставаха всеки ден — работник, натоварен с точно определена операция, се справя с няколко секунди по-бавно от необходимото. Така напиращият поток коли го избутва и не след дълго той се оказва в работната зона на следващия монтажник. При подобни случаи всеки майстор е длъжен да се намеси и да помогне за завръщането на работника на първоначалното му място.