Читать «Колела» онлайн - страница 13

При тези думи Залески се пресегна към телефона зад гърба си и се изви така, че другите да не могат да видят кой номер набира. Когато от отсрещната страна вдигнаха слушалката, той кратко попита:

— Как са нещата долу?

— Ти ли си, Мат? — запита в отговор гласът насреща.

— Аз съм.

Заедно с предпазливия глас на събеседника му в ушите на Залески нахлу и приглушеният грохот на монтажния цех. Мат все още продължаваше да се пита как издържат хората години наред на този адски грохот. Той самият не можа да свикне с него по времето, когато беше обикновен работник на конвейера и слухът му не беше предпазен от стъклата на самостоятелния кабинет.

— Положението е доста сериозно, Мат — каза човекът отсреща.

— Колко сериозно?

— Ами смъркачите вече почнаха да се тъпчат… Моля да не споменаваш името ми… ако обичаш!

— Знаеш, че никога не съм го правил — отвърна заместник-директорът.

Извърна, се и видя, че двамата му посетители го наблюдават с интерес. Те можеха да предполагат, но нямаше начин да бъдат сигурни, че в момента разговаря с един от чернокожите майстори на име Стен Лейтруп. Той беше сред онези шест души, които Мат Залески наистина уважаваше в този завод. Някога войнствен последовател на Малкълм Икс, днес Лейтруп беше един от най-съвестните работници, който живееше с искреното убеждение, че в света на автомобилите неговата раса може с разумни действия да постигне много повече, отколкото по пътя на анархията и стихийното недоволство. Именно това негово убеждение му спечели уважението на Залески, който в началото се държеше враждебно към него.

За нещастие тъкмо сега, когато расовите конфликти бяха изострени до крайност, компанията разполагаше със съвсем малко чернокожи майстори и администратори. Всички прекрасно знаеха, че са нужни много повече такива хора, но в момента малък брой чернокожи работници изявяваха желание да приемат отговорни длъжности, тъй като или се страхуваха от неприятности с войнствено настроените младежи измежду собствените си редове, или просто нямаха необходимата професионална подготовка. Мат Залески отдавна беше стигнал до убеждението, че ако онези по върховете бяха проявили елементарната далновидност и още през 40-те и 50-те години се бяха погрижили за създаването на сериозна подготвителна схема за чернокожи работници, днес щеше да има доста повече хора като Стен Лейтруп. От факта, че ги нямаше, губеха всички.

— Какво се готви? — попита в слушалката Залески.

— Според мен стачка.

— Кога?

— Най-вероятно след обедната почивка. Може да стане и по-рано, но не ми се вярва.

Гласът на чернокожия майстор беше толкова тих, че Залески долавяше думите му с цената на върховно напрягане. Но той знаеше, че телефонът на Лейтруп е на самата поточна линия, пред очите на всички. Работниците, които лесно започваха да ненавиждат дори и своите, които са някакви началници, вече му бяха лепнали прякора „Бял негър“, а за тях нямаше никакво значение дали обвиненията им са безпочвени, или не. Залески нямаше намерение да създава допълнителни затруднения на Стен Лейтруп с излишни въпроси и се стремеше да се ограничи само с най-съществените.