Читать «Колекционерът на татуировки» онлайн - страница 27

— Проклятие! — измърмори тя. — Той е бил! Иначе защо ще бяга? Накарай някого да вдигне капака, Райм!

— Виж какво, има достатъчно хора след него. Ти продължавай с огледа. Това е нашият приоритет.

С разтуптяно сърце Сакс още веднъж блъсна капака с длан, убедена (въпреки всяка логика), че ако успее да излезе, ще хване престъпника, дори другите да не можеха.

Представи си окото. Как се бе присвило.

Имаше чувството, че извършителят й се присмиваше, дразнеше я, защото не успя да отвори капака.

„Какъв цвят беше ирисът? — замисли се. — Зелен, сив, кафяв?“ Не се беше сетила да обърне внимание. Този пропуск я вбеси.

Райм я върна в действителността:

— Хрумна ми нещо.

— Какво?

— Знаем как е влязъл в тунела — през шахтата. Това означава, че трябва да е симулирал ремонтни работи на улицата. С пластмасови конуси, найлонова лента или някаква барикада. Това може да е записано от камерите.

— Или някой свидетел да е видял.

— Е… да, може би. Това поне.

Сакс слезе от стълбата и се върна при жертвата. Беше направила бърз преглед за сексуално престъпление на тялото, но сега облъчи Клоуи с алтернативния източник на светлина, за да потърси следи от трите течности, които се откриват в случай на изнасилване: сперма, пот и слюнка.

Такива нямаше, но извършителят явно бе опипвал кожата с ръкавици: по корема, ръцете, врата и лицето. Другите части на тялото не бяха докосвани.

Сакс провери с лампата останала част от местопрестъплението — от шахтата до тесния проход към магазина — и не откри нищо.

Сега оставаше само да вземе фенерчето, което извършителят бе оставил за сигнализация.

— Сакс — обади се Райм от слушалките.

— Да?

— Какво ще кажеш да извикаме работници от общината да отворят шахтата, за да излезеш от там? Така или иначе трябва да направиш оглед на тази част от улицата. Знаем откъде е влязъл и че е бил там преди пет минути. Може да има някакви следи.

Тя обаче разбра, че предложението му е, за да й спести повторното пълзене в по-тесния тунел.

Кръглия ковчег…

Отново погледна черната дупка. Сега й се струваше още по-тясна.

— Идеята е добра, Райм. Но предпочитам да се върна по пътя, по който влязох.

Беше се справила със страха веднъж; нямаше да го остави да я победи сега.

Сакс се надигна, като се подпря на един перваз на тухлената стена, докато достигна фенера на убиеца. Извади от джоба си хирургическа ножица и преряза тиксото.

Когато го сваляше, събори шепа от някакъв сивкав прах. Изведнъж осъзна, че убиецът е заложил капан за криминалистите. Затова бе оставил фенерчето! Веществото се изсипа право в очите й и докато отчаяно се опитваше да го изтръска, тя размести газовата маска и вдиша порядъчно количество от отровата.

— Не!

Закашля се, започна да се дави от лютия прах. Изведнъж лицето й пламна. Тя се изпусна и падна по гръб, като за малко не се просна върху тялото на Клоуи.

В ухото й прозвуча гласът на Райм:

— Сакс! Какво става? Не виждам.

Тя се помъчи да вдиша, да изчисти отровата от белия си дроб. Сякаш бодлива тел стържеше трахеята, очите и носа й.