Читать «Колекционерът на татуировки» онлайн - страница 26

— Ще му се обадя. И ще поискам записи от охранителните камери.

Райм беше скептично настроен към очевидците. Бе убеден, че в повечето случаи те по-скоро пречат, отколкото да помагат. Наблюденията им бяха грешни, не си спомняха добре — неволно или умишлено — и се страхуваха да се забъркват. На кадрите от видеокамера можеше много повече да се вярва. Сакс не споделяше напълно това мнение.

Изкачвайки се, тя събра частици от стъпалата с помощта на парченца тиксо, които прибираше в пликчета.

Качи се горе и насочи към долната част на капака малък алтернативен източник на светлина. Този вид лампи използват различни цветове от видимия спектър (като синьо или зелено) в комбинация с филтри, за да разкриват следи, които иначе не биха се видели под обикновена крушка или на слънчева светлина. Алтернативните източници излъчват също невидими лъчи, например ултравиолетови, под които някои вещества флуоресцират.

При този оглед, разбира се, Сакс не откри никакви отпечатъци или други следи от извършителя. Тя пробва тежестта на капака — можеше да го помести, но едва-едва. Сигурно тежеше петдесетина килограма. Трудно беше да се вдигне, но не беше невъзможно за силен мъж.

Отгоре се чуваше уличното движение, свистенето на гумите в кишата. Сакс насочи светлината нагоре, надникна в дупката, служеща за повдигане на капака. Дали нямаше да намери следи, по които да установят какъв инструмент престъпникът е използвал, за да го отвори. Нищо.

Изведнъж в дупката се появи око.

Боже! Сакс се вцепени.

На сантиметри от нея, на улицата горе, някой беше клекнал и надничаше през дупката. За момент не се случи нищо; после окото се присви, сякаш човекът — мъж, както й подсказваше интуицията — се взираше в нея. Може би усмихнат, може би разтревожен, може би любопитен какъв е този лъч светлина, излизащ през дупката на уличен капак в Сохо.

Сакс се отдръпна, за да не би мъжът да допре дуло на пистолет в дупката и да започне да стреля. Хвана се с две ръце за най-горното стъпало, за да не падне, и изпусна фенера.

— Райм!

— Какво? Какво става? Много бързо се движиш.

— Върху капака на шахтата има някой. Обади ли се на Лон?

— Току-що. Мислиш ли, че е извършителят?

— Възможно е. Обади се на диспечерите! Да изпратят някого на Елизабет стрийт веднага!

— Звъня.

Сакс опря ръка в капака и натисна. Веднъж. Два пъти. С всички сили.

Желязната плоча се помести няколко милиметра. Но само толкова.

— Обадих се на Лон — каза Райм. — Изпрати униформени. Също линейка. Вече идват към теб.

— Мисля, че си тръгна. Опитах се да отворя капака, Райм. Не успях. Мамка му! Не успях. Гледах го в очите. Сигурно е бил убиецът. Кой друг ще коленичи по средата на улицата в ден като този, за да наднича през капаците на шахтите?

Тя опита още веднъж, като си мислеше, че може мъжът да е стоял върху капака и затова да не е успяла да го повдигне. Но не — невъзможно бе да го помести със свободната си ръка.

По дяволите.

— Сакс?

— Казвай.

— Един полицай видял някого при капака на шахтата. Носел тъмносиво палто и плетена шапка. Побягнал и се смесил с тълпата по „Бродуей“. Бял мъж. Слаб или със средно телосложение.