Читать «Колекционерът на татуировки» онлайн - страница 29

Не че имаше значение. Били имаше готова история, включително с фалшиви документи.

„Помни наизуст всяка история за прикритие.“

След като се увери, че тротоарът е празен, Били слезе по късото стълбище до входната си врата. Три изщраквания на три ключалки, и беше вътре, сменяйки саундтрака от гневното свирене на клаксони в Китайския квартал с грохота и свиренето на спирачки от влаковете на метрото, минаващи точно под него.

Звуци от подземния свят. Успокояващо.

Натисна един ключ и анемични крушки осветиха единственото помещение с размери седем на осем метра — комбинация от дневна, спалня, кухня и всичко останало. Стаята имаше малко атмосфера на средновековна тъмница. Едната стена бе от голи тухли, другите — долнопробен гипсокартон. Били имаше друго наето жилище, по̀ на север, и то беше основната му тайна квартира, където възнамеряваше да прекарва повече време, отколкото тук, по време на мисията си за Модификацията, но студиото се оказа по-удобно от апартамента, който се намираше на оживена улица, населена с хора, каквито той най-много мразеше.

Работната маса беше пълна със стъклария, книги, спринцовки, части за татуировъчни машинки, найлонови пликчета, инструменти. Десетки четива за отрови и хиляди файлове, свалени от Интернет, някои — по-информативни, други — по-малко. „Полевият определител на отровните растения“ бе богато илюстрован, но не даваше достатъчно полезна информация, както нелегалния блог, озаглавен: „Натръшкай ги всичките: Дванайсет смъртоносни рецепти за деня, когато ще дойде революцията и ще трябва да се отбраняваме!!“.

Всичко това бе прилежно подредено в работното му пространство — точно както в татуировъчното му студио у дома. Единият ъгъл на помещението бе озарен от ултравиолетовите лампи, които осветяваха осем терариума. Той отиде при тях и разгледа растенията вътре. Листата и цветята му действаха успокояващо, напомняха му за дома. Розово, бяло, виолетово, зелено, в хиляди нюанси. Цветовете се опълчваха срещу сивотата на града, чийто омразен дух тровеше сърцето на Били Хевън всяка минута. Имаше куфари с дрехи и тоалетни принадлежности. В един сак държеше няколко хиляди долара, сортирани по номинал, но намачкани, стари и невъзможни за проследяване.

Той поля растенията и отдели няколко минути да скицира едно от тях — интересна конфигурация на листа и клонки. Като човек, който е рисувал цял живот, Били се чудеше откъде идва този импулс. Понякога само трябваше да вземе молива или пастела и да превърне нещо от тленния свят в нещо непреходно. Безсмъртно.

Хиляди пъти бе рисувал Хубавото момиче.

Моливът изведнъж увисна в ръката му и той остави скицата на клончето недовършена. Хвърли блокчето настрани.

Хубавото момиче…

Винаги когато си помислеше за нея, си спомняше сърдития глас на чичо си:

— Били, трябва да ти кажа нещо. — Чичо му го хвана за ръката и го погледна в очите. — Случи се нещо лошо.

Ето с тези прости, ужасни думи той научи, че нея вече я няма.

Родителите на Били също ги нямаше вече, но това се беше случило преди години и той бе преодолял загубата.