Читать «Колекционерът на татуировки» онлайн - страница 24

Освен това при всяка стъпка извършващият огледа спира, за да погледне нагоре, надолу, наляво и надясно.

Много важно е и да подушиш местопрестъплението, макар че в сегашния случай Сакс усещаше само вонята на повърнатото от Клоуи. Нямаше миризма на гнило или изпражнения, което я изненада, имайки предвид, че една от тръбите в тунела беше на градската канализация.

При огледа не се откриха много неща. Каквито и инструменти да бе използвал престъпникът, явно си ги беше отнесъл със себе си — освен фенерчето и тиксото. Все пак Сакс намери още нещо — смачкана на топче леко пожълтяла хартийка.

— Какво е това, Сакс? Не го виждам много ясно.

Тя обясни.

— Остави я така. Ще я разгънем тук. Вътре може да има частици. Интересно дали не е от нея.

„Нея“. „Жертвата.“

Клоуи Мур.

— Или от извършителя, Райм. Под ноктите й намерих частици, които приличат на остатъци от хартия.

— О, това може да е добре. Борили ли са се? Дали е хванала нещо негово? Дали той е искал нещо нейно и го е изтръгнал от пръстите й, докато тя се е опитвала да го задържи? Въпроси, въпроси, въпроси.

Сакс продължи търсенето с други ролки за косми и малка портативна прахосмукачка. След като прибра и надписа пробите, използва друга прахосмукачка и ролка, за да събере частици възможно най-далече от мястото, където лежеше Клоуи и където бе стъпвал извършителят. Това щяха да са контролни проби — частици, които по принцип се срещаха в този район. Ако например в лабораторията откриеха глинеста почва около отпечатъците от обувките на извършителя, можеха да направят извода, че живее или работи на място, където има много глина. Би било една стъпка към разкриването на убиеца — малка, но все пак стъпка.

— Не виждам много следи от обувки, Сакс.

Тя гледаше земята около мястото, където бе стоял или ходил убиецът.

— Различавам няколко отпечатъка, но няма да ни свършат работа. Носил е калцуни.

— Пфу — измърмори криминалистът.

— Ще мина с ролката за частици, но няма смисъл да вземаме електростатичен отпечатък.

Сакс имаше предвид метода за снемане на следи от обувки с помощта на найлоново фолио по същия начин, както се снемат пръстови отпечатъци. Полученият отпечатък можеше да подскаже не само номера, който е носил извършителят, а и да съвпадне с някоя проба от голямата база данни със следи от подметки, която Райм бе създал в Нюйоркската полиция преди години и все още поддържаше.

— Май и той е носил ролка за косми. Изглежда, че е почистил след себе си.

— Мразя умните извършители — заяви Линкълн.

„Не, не ги мразиш“ — помисли си тя. Той мразеше глупавите извършители. Умните престъпници бяха предизвикателство и беше много по-забавно да ги разследваш. Сакс се усмихна под газовата маска.

— Ще изключа звука, Райм. Сега ще проверя пътищата за достъп и оттегляне. Уличната шахта.