Читать «Колекционерът на татуировки» онлайн - страница 23

Сакс внимателно огледа главата на младата жена, също под блузата й, отпред и отзад.

— Не. И няма следи от електрошоково оръжие… Обаче, Райм, я виж това. — Тя посочи миниатюрна червена точица на врата на жертвата.

— Инжекция?

— Така мисля. Вероятно упойка, а не отрова. Няма следи от оток или друго раздразване, което може да е причинено от токсина.

— Ще разберем от кръвното изследване.

Амелия засне раната, после се наведе и внимателно обърса кожата наоколо с тампон, за да събере попаднали там частици. Обработи по същия начин останалата част от тялото и земята наоколо. От толкова старателен престъпник можеше да се очаква, че е носил ръкавици — но дори убиец, използващ всички възможни предпазни средства, лесно би могъл да остави микроследи върху жертвата или местопрестъплението.

Точно това гласи принципът на обмена, формулиран от френския криминалист Едмон Локар през миналия век: че при всяко престъпление се извършва пренос на улики между престъпника и местопрестъплението или престъпника и жертвата. Тези микроскопични веществени следи (които той наричаше „прах“) могат да са много трудни за откриване и събиране, но съществуват — за старателния и находчив криминалист.

— Има нещо странно, Райм.

— Странно ли? — В гласа му прозвуча леко презрение към тази твърде неясна дума. — Поясни.

— Използвам само един от прожекторите, оставени от първите пристигнали полицаи (другият е насочен към тунела). Но на земята има две сенки. — Тя погледна нагоре и бавно се завъртя, за да види по-добре. — Аха, близо до тавана има друга лампа, между онези две тръби. Прилича на фенерче.

— Не е ли оставена от първите пристигнали полицаи?

— Кой полицай или парамедик ще си остави фенерчето?

Дългите черни фенери, с които бяха снабдени всички полицаи и пожарникари, бяха безценни — отличен източник на светлина, да не говорим, че можеха да служат и като оръжие при ръкопашен бой.

Сакс обаче забеляза, че оставеното в тунела не е от скъпите модели. Това беше евтино пластмасово фенерче.

— Закрепено е за тръбата. С тиксо. Защо е трябвало да оставя фенерче тук, Райм?

— Аха, това обяснява как е станало.

— Кое?

— Как управителката на магазина е открила тялото. Благодарение на фенерчето. Извършителят е искал да бъде сигурен, че ще получим посланието от нашия спонсор.

Думата прозвуча малко неуважително на Сакс, но тя винаги бе подозирала, че в голямата си част грубото държане и сарказмът на Райм са защитен механизъм. Въпреки това се питаше дали не вдига бариерата на защитата по-високо от необходимото.

Тя предпочиташе да не прикрива чувствата си.

— Ще го прибера последно — каза на Райм. — Всяко допълнително осветление ще ме улесни.

След това започна да „обхожда мрежата“, както Линкълн наричаше процеса на търсене на улики. Методът на решетката е най-изчерпателният начин за оглеждане на местопрестъпление и оценка какво се е случило. Включва бавно обхождане на района по права линия, после обръщане, преместване с една стъпка наляво или надясно и връщане в обратната посока. Криминалистът прави това упражнение, докато обходи целия район. После се завърта на 90 градуса и обхожда местопрестъплението още веднъж, но перпендикулярно на първия оглед. Като да косиш ливада два пъти.