Читать «Колекционерът на татуировки» онлайн - страница 21

Най-сетне главата й се показа от другата страна, после раменете.

Сякаш отново се роди. Амелия Сакс се изсмя мрачно и примигна.

Бързо излезе в по-широкия тунел — в сравнение с първия беше като концертна зала. Надигна се в приклекнало положение и вдигна пистолета.

Нямаше обаче нападател, който да се цели в нея, поне не в непосредствена близост. Прожекторите, осветяващи трупа, бяха ослепителни и в мрака зад тях може би имаше опасност, но Сакс веднага насочи фенерчето си натам. Всичко беше чисто.

Изправи се и издърпа чантата от тунела. Огледа се и се увери, че схемата от базата данни на Райм е точна. Този тунел приличаше на минна галерия. Краят му се губеше в тъмнината. Сакс знаеше, че преди век е използван за превозване на колички със стоки от и към фабрики и складове. Сега влажният, плесенясал подземен коридор служеше само на нюйоркската инфраструктура. Под тавана имаше дебели железни тръби, а също по-тънки, алуминиеви и пластмасови, в които вероятно имаше електрически кабели и свързващи очукани стари метални табла. По-новите проводници излизаха от яркожълти кутии, заключени с масивни катинари. На тях бяха щамповани буквите IFON. Сакс нямаше представа какво означава това. Железните тръби бяха надписани NYC DS и NYC DEP — отделите по хигиена и екология към общината, които отговаряха съответно за отходната канализация и за водоснабдяването на града.

Сакс осъзна, че е прекалено тихо, и увеличи звука на радиостанцията.

— … по дяволите, какво става?

— Извинявай, Райм. Трябваше да се концентрирам.

Той замълча за момент. Явно разбра — нейната борба със страха в коша за хляб.

— Добре. Хайде. Местопрестъплението чисто ли е, доколкото можеш да прецениш?

— Поне в непосредствена близост, да. — На изток тунелът беше зазидан, но тя отново се вгледа в мрака на запад.

— Я насочи прожектора натам. Ще заслепи нападателя, ако някой се цели в теб. И ще го видиш преди той теб.

Първите пристигнали полицаи бяха донесли две халогенни лампи на стативи, свързани с големи акумулатори. Сакс насочи едната в посоката, в която я посъветва Райм, и се вгледа с присвити очи към губещия се в далечината край на тунела.

Нямаше видима опасност.

Тя се надяваше, че няма да се наложи да стреля. Дебелата тръба над главата й с надпис DEP изглеждаше наскоро поставена, от масивно желязо. Куршумите от глока й — с кухи върхове — нямаше да я пробият. Но ако имаше нападател, той можеше да използва бронебойни куршуми, способни да преминат през метала. Поради огромното налягане на водата вътре едно спукване би създало взрив като от избухването на голям заряд пластичен експлозив.

Но дори противникът й да има обикновени куршуми, рикошетите от металните, каменните и тухлените стени можеха да я убият или ранят със същия успех, както пряко попадение.

Сакс отново се вгледа в тунела и не видя движение.

— Чисто е, Райм.

— Добре. Хайде тогава да действаме — нетърпеливо я подкани той.

Сакс беше готова. Искаше час по-скоро да се махне от тук.

— Започни с трупа.

„Тя не е просто труп, Райм — помисли си Амелия. — Тя си има име. Клоуи Мур. Била е двайсет и шест годишна продавачка в бутик за дрехи. Работела е за минимална заплата, защото е била обсебена от Ню Йорк. От актьорството. От това, че е била на двайсет и шест. Нека Бог да я благослови за това. И не е заслужавала да умре. Най-малкото по този начин.“