Читать «Колекционерът на татуировки» онлайн - страница 18

Зад нея се чуха стъпки. Някой идваше от мухлясалото, влажно мазе на „Ше Нор“.

Сакс погледна красивата криминалистка, която помагаше при огледа на бутика. С Джейн Ийгълстън се познаваха отдавна — тя беше една от звездите в Отдела по криминалистика. Ийгълстън бе разпитала управителката на магазина, която беше открила тялото. Сакс искаше да разбере дали е навлязла в самото местопрестъпление — където лежеше тялото на Клоуи — за да провери дали служителката й е жива.

— Не — отговори Ийгълстън. — Видяла, че вратата е отворена, погледнала в килерчето и видяла жертвата. Това й било достатъчно. Не е влизала по-навътре.

Постъпката на управителката бе съвсем разбираема, помисли си Сакс. Дори ако човек не страда от клаустрофобия, кой би се заврял в пуст тунел с мъртъв човек вътре, при положение че убиецът може би все още е там?

— Как е видяла жертвата? — попита Райм, който бе чул разговора. — Стори ми се, че забелязах прожектор, оставен от медиците. Тогава не е ли било тъмно?

Сакс предаде въпроса, но колежката й не знаеше:

— Управителката каза само, че я е видяла.

— Добре, рано или късно ще разберем — измърмори Райм.

— Единствените други хора, които са се доближавали до местопрестъплението, са един полицай и един от хората на патолога — добави Ийгълстън. — Но те са се изтеглили веднага щом е била установена смъртта. Чакаха ни. Взех проби от обувките им, за да елиминираме отпечатъците им. Казаха, че не са пипали нищо друго освен жертвата, за да проверят състоянието й. И медикът е бил с ръкавици.

Следователно замърсяването на местопрестъплението — попадането на улики, несвързани със самото престъпление или извършителя — беше минимално. Това бе едно от предимствата на убийство, извършено в адска дупка като тази. При местопрестъпление на улицата можеше да има десетки замърсители, от навят от вятъра прах, проливен дъжд или киша (като днес) до случайни минувачи и дори ловци на сувенири. Сред най-лошите замърсители са другите полицаи, особено някой началник, дошъл да се перчи, ако присъстват репортери, нетърпелив да извоюва ефирно време в двайсет и четири часовия новинарски цикъл.

Сакс още веднъж погледна кръглия ковчег.

„Добре — помисли си. — Юмручно време…“

Това бе израз на баща й, патрулиращ полицай във Втори участък — Мидтаун Саут, във времето, когато Таймс скуеър беше като Дивия запад през деветнайсети век. „Юмручно време“ означава онези моменти, в които човек трябва да се изправи срещу собствените си страхове.

Кош за хляб…

Сакс се върна при вратата и се провря през нея в обслужващото помещение под мазето. Пое от колежката си сака с екипировката за събиране на веществени доказателства.

— Ще направиш ли оглед на мазето, Джейн?

— Веднага ще се заема — увери я Ийгълстън. — И после ще кача всичко в микробуса.

Бяха направили бърз оглед на мазето, но беше ясно, че извършителят е прекарал минимално време там. Бе хванал Клоуи, беше я обезвредил по някакъв начин и я бе извлякъл през помощната врата (виждаха се следи от токчетата й).