Читать «Коледа е тъжно време за бедните» онлайн - страница 5

— Весела Коледа, Чарли! — каза от вратата мисис Фулър, а ръцете й бяха отрупани с пакети, увити в сребърна хартия, също като картинка от реклама. До нея стоеше мъжът й, прегърнал я през кръста. И двамата сякаш бяха готови да се разплачат.

— Това са някои неща, които искам да занесете на децата си в къщи — каза мисис Фулър. — А тези са за мисис Лиъри и за теб. Занеси пакетите в асансьора, а ние ще ти приготвим обеда. — Той остави подаръците и се върна за подноса.

— Весела Коледа, Чарли! — извикаха и двамата едновременно, когато затваряше вратата. Прибра обеда и подаръците в съблекалнята и отвори кутията, надписана за него. Вътре имаше портмоне от алигаторска кожа с инициалите на мистър Фулър в единия ъгъл. Обедът беше също пуйка и той изяде с пръсти парче от месото, а за да не му пресяда, отпиваше от коктейла. Отново го повикаха. Този път звънеше семейство Уестън.

— Весела Коледа, Чарли! — посрещнаха го те и му дадоха чаша егног, обед от пуйка и подарък. Подаръкът беше също халат. После позвъниха от седмия етаж и когато се качи, там го чакаха обед и още играчки. Потърсиха го от четиринайсетия етаж. Той завари мисис Хюинг в хола, облечена в нещо като пеньоар; тя стискаше в едната си ръка ботуши за езда, а в другата няколко вратовръзки. Явно беше плакала и пила.

— Весела Коледа, Чарли! — каза нежно тя. — Цяла сутрин мислих за тебе и ми се ще да ти подаря нещо. Претърсих целия апартамент и намерих само тия неща, които един мъж би пожелал. Това остана от мистър Бруър. Ботушите едва ли ще ти послужат, но може би връзките ще ти харесат. — Чарли взе връзките, благодари и хукна към асансьора, чийто звънец вече трети път звънеше.

До три часа на масата и на пода имаше наредени четиринайсет обеда, а звънецът продължаваше да звъни. Щом се заемеше с един обед, ето че трябваше да се качва за друг. Тъкмо преполови печеното на Парсънови, викнаха го да си вземе десерта от семейство Депол. Той държеше вратата на стаята заключена, защото чувстваше, че стойността на милосърдието се крие в неговата неповторимост и приятелите му биха се разочаровали, ако узнаят, че и други са пожелали да облекчат самотата му. Имаше месо от пуйка и от гъска, от пиле, от фазан, дива кокошка и гълъб. А също така пъстърва, сьомга, миди с майонеза, стриди, омари, месо от краби и херинга. И десерти — пудинги със сливи, коледни банички с месо, кремове, стопил се сладолед, кейкове на пластове, торти, еклери и две парчета баварски крем. Получил бе халати, вратовръзки, копчета за ръкавели, чорапи и носни кърпички. Един от живущите в кооперацията поиска обиколката на врата му и след това му подари три зелени ризи. Имаше и стъклен чайник, според етиката пълен с жасминов мед, четири шишета с вода за след бръснене, няколко алабастрови подпорки за книги и цяла дузина ножове за рязане на бифтеци. Предизвиканата от него лавина на милосърдието от време на време го караше да се пита дали не е засегнал някакъв извор в женското сърце, който заплашва да го погребе жив с храна и халати. Не бе постигнал почти никакъв напредък с храната, защото всичките подарени му обеди бяха неестествено изобилни, сякаш хората са предполагали, че самотата ще създаде у него животински глад. Не бе отворил и нито един от подаръците, предназначени за въображаемите му деца, но затова пък бе изпил всичко, изпратено долу. Заобиколен бе с остатъците от коктейли с най-различни наименования и съдържание — мартини, манхатън, олд-фешънд, шампанско с малини, егног, бронкс и сайд кар.