Читать «Коледа е тъжно време за бедните» онлайн - страница 4

— Четири живи — каза той. — И две на гробищата. — Ужасната лъжа го изуми и той добави: — А жена ми, мисис Лиъри, е саката.

— Какво нещастие! — каза мисис Фулър. Стигнаха фоайето и тя понечи да излезе от асансьора, но се обърна.

— Искам да дам няколко подаръци за децата ти, Чарли — прибави тя. — Ние с мистър Фулър отиваме сега на гости, но щом се върнем, искам да дам нещо за децата ти.

Той й благодари. Повикаха го на четвъртия етаж и се качи да вземе семейство Уестън.

— Това не е кой знае какъв празник за мене — заяви той, след като му пожелаха весела Коледа. — Коледа е тъжно време, ако си беден. Аз живея сам в стая под наем.

— Бедният Чарли! — съжали го мисис Уестън. — Знам как се чувстваш. По време на войната, когато мъжът ми беше на фронта, аз също прекарах Коледа сама. Нямах празнична трапеза, коледно дърво — нищо. Направих си бъркани яйца, седях на масата и плачех.

Мистър Уестън, който вече беше във фоайето, повика нетърпеливо жена си.

— Знам съвсем точно как се чувстваш, Чарли — повтори мисис Уестън.

Към обед миризмата на бекон и кафе в шахтата на асансьора се смени с миризмата на птици и дивеч. Къщата като огромна и сложна ферма бе погълната от приготовленията за семейните гощавки. От парка се върнаха децата заедно с бавачките. Бабите и лелите пристигаха с лимузини. Повечето от хората, които минаваха през фоайето, носеха пакети, увити в цветна хартия, и всички бяха облечени в най-хубавите си кожи и празнични дрехи. Чарли продължаваше да се оплаква на кооператорите при всяко поздравление за Коледа, като се представяше ту за самотен ерген, ту за нещастен баща. Но избликът на меланхолия у него и съчувствието, което будеше, не го направи по-щастлив.

В един и половина позвъниха от деветия етаж и когато Чарли се качи горе, на вратата на апартамента си стоеше мистър Депол и държеше миксер за коктейли и чаша.

— Едно малко коледно освежаване, Чарли — каза той и му напълни чашата. После се появи домашната прислужница с табла и покрити чинии на нея. Излезе и мисис Депол.

— Весела Коледа, Чарли. Накарах, значи, мистър Депол да нареже пуйката рано, за да получиш и ти дела си. Не сложих десерта на подноса, страх ме беше да не се стопли, но щом дойде време за него, ще ти позвъним.

— А какво е Коледа без подаръци? — каза мистър Депол, донесе от хола голяма плоска кутия и я сложи върху покритите чинии.

— Добри хора, вие правите денят да изглежда наистина коледен и за мен — каза трогнат Чарли. Очите му се наляха със сълзи. — Благодаря ви, благодаря.

— Весела Коледа! Весела Коледа! — пожелаха му те, докато внасяше в асансьора обеда и подаръка си. Щом слезе, той занесе таблата и кутията в съблекалнята. На подноса имаше супа, някаква риба с крем и парче пуйка. Звънецът на асансьора отново звънеше, но преди да отговори, той отвори кутията и видя, че в нея имаше халат. Щедростта и коктейла на семейство Депол му подействаха и той, ликуващ, се понесе към дванайсетия етаж. Прислужницата на мисис Гадшил стоеше с подноса на вратата, а зад нея самата й господарка.

— Весела Коледа, Чарли! — поздрави го тя. Той благодари и отново сълзи заблестяха в очите му. Изпи хереса още в асансьора. Приносът на мисис Гадшил беше чиния с мешана скара. Той изяде агнешкия котлет с ръце. От асансьора пак се звънеше. Чарли изтри устата си с книжна салфетка и отиде на единайсетия етаж.