Читать «Коледа е тъжно време за бедните» онлайн - страница 6

Лицето му гореше. Той обичаше света и светът го обичаше. Когато се вглеждаше в изминалия си живот, всичко в него му се струваше озарено от богата и чудна светлина, наситено с изумителни преживявания и необикновени приятели. Сега бе убеден, че работата му — да се носиш нагоре-надолу през стотици метри опасно пространство — изисква самообладанието и интелекта на летец. Всички притеснения в живота му, позеленелите стени на стаичката и месеците без работа изведнъж се стопиха. Никой не го викаше, но той се качи в асансьора и го изстреля с пълна скорост до терасовидния етаж и обратно, пак догоре и пак надолу, за да изпита как удивително владее пространството.

Позвъниха от дванайсетия етаж и той спря полета си, за да вземе мисис Гадшил. Когато клетката потегли надолу, в изблик на радост Чарли свали ръце от контролните уреди и извика:

— Завържете предпазния си колан, мисис Гадшил! Ще направим лупинг!

Мисис Гадшил изпищя. После, неизвестно защо, седна на пода на асансьора. Той се учуди, че лицето й силно пребледня. Защо седеше на пода? Жената отново изпищя. Той приземи клетката внимателно и, както му се стори, майсторски. Отвори вратата и каза хрисимо:

— Съжалявам, че ви уплаших, мисис Гадшил. Аз просто се пошегувах.

Тя пак изпищя. Изскочи във фоайето и гръмко извика управителя.

Управителят уволни веднага Чарли и пое сам асансьора. Новината, че остава без работа, жилна за момент Чарли. Този ден това беше първата му среща с човешката подлост. Алкохолът вече изветряваше и той предусещаше ужаса на настъпващата трезвост. Заобикалящото го излишество от храна и подаръци го караше да се чувства гузен и недостоен. Той горчиво съжаляваше за лъжите относно децата. Чарли беше ерген със скромни нужди. Явно бе злоупотребил с добротата на хората горе. Той бе нищожество.

После в пияния му поток от мисли се появи кокалестата фигура на хазяйката и трите й слабички деца. Представи си ги седнали сами в сутеренната им стая. Коледната радост ги бе подминала. Картината го изправи на крака. Съзнанието, че и той е в състояние да подари, лесно да причини щастие на някой друг, съвсем го отрезви. Чарли взе един голям чувал за боклук и започна да го тъпче първо със своите подаръци, а после с подаръците за измислените си деца. Работеше с бързината на човек, чийто влак приближава гарата. Просто нямаше търпение да зърне от вратата грейналата радост върху тъжните лица. Преоблече се и обладан от прекрасното и непознато чувство за власт, нарами чувала като истински Дядо Коледа, измъкна се през задния вход и взе такси за Лоуър Ист Сайд.