Читать «Книгата на Хаде» онлайн - страница 307

Айлийн движеше бедрата си от удоволствие. Искаше той най-после да проникне.

Плъзна ръка между телата им и хвана пениса му. Той подскочи в ръката й. Гореше. Нежен и твърд.

— Калеб…

— Мила. — Хвана я за китката и отмести ръката й от члена си. — Недей да правиш това, или няма да издържа дълго.

— Няма нищо — отвърна тя.

— Напротив. — Плъзна устни по улея между гърдите й и се спусна надолу, като я целуваше чувствено, докато стигна до пъпа й. — Какво още ти стори Самаел?

— Ни… нищо. — Беше се разгорещила, а той щеше да я побърка.

— Не мога да понеса, че те е наранил — прошепна той върху корема й.

— Калеб, не ме боли това, което ми стори той. Ти ме излекува.

— Аз? — Продължи да се спуска към триъгълника с черни къдрици. — Кажи ми как.

Айлийн го погледна в очакване.

— Но това вече е минало — увери я той и я ухапа нежно по вътрешната част на бедрото.

— Кое?

— Живея, за да ти служа, любов моя. — Разтвори още краката й. Раменете му не й позволяваха да ги събере. — Няма нещо, което да не съм готов да сторя за теб. Няма. — Усмихна се и наведе глава, за да я погали с език между краката.

Айлийн започна да мята главата си встрани. Беше го хванала за косата. Дишаше трудно. Стенеше от удоволствие. Отчаяни викове излизаха от гърлото й.

Калеб проникна с език в нея и я обходи отвътре.

— Искам да те чуя да стенеш, Айлийн.

— Калеб, вече… вече го правя…

— Не е достатъчно. — Погълна я с уста, устни, зъби и език. Айлийн беше толкова мокра, че мислеше, че се разтопява. Извиваше задните си части нагоре-надолу, а когато вече настъпваше кулминацията… Калеб удължи още повече кучешките си зъби и я ухапа, като забоде дълбоко резците си в нея.

Айлийн го сграбчи и дръпна косата му. Заби пети в дюшека и се изви към него. Изкрещя с изненада и облекчение.

Калеб поглъщаше жадно всичко, което тя му даваше. Нейният мед и нейната кръв. А Айлийн чувстваше как той става по-силен с всяка глътка. Мисълта, че го съживява, я възбуди още повече.

Калеб се изпълваше с щастие и радост от това, че доставя удоволствие на своята cáraid, и виждаше как тя се отпуска с него.

Продължи да я ближе, докато спазмите от нейния оргазъм престанаха. После прокара език, за да почисти струйката кръв, която се стичаше между краката й, и така затвори раната.

Изправи се и се намести между краката й.

— Заболя ли те, leannán?

Айлийн още се връщаше от небесата.

— Не… не. — Тя преглътна и се загледа в него. — Калеб, изглеждащ много добре сега.

Калеб се усмихна, изцяло отдаден на нея.

— Ти ми даваш живот. Даваш ми светлината на слънцето. Чувствам, че нищо, което мога да ти дам или да направя за теб, не може да се сравни с подаръка, който ти ми даде. — Целуна я и опря чело в нейното. — Бях мъж, отдаден на една кауза. На войната. — Направи един тласък между бедрата й и плъзна главичката на члена си сред нейната влага. Тя потрепери. Той също. — Не знаех какво е да обичаш.

— А… сега знаеш ли? — Погали носа му с нейния, съучастнически и нежно.

Калеб се съгласи като страдалец.