Читать «Книгата на Хаде» онлайн
Лена Валенти
Лена Валенти
Книгата на Хаде
Благодарности
Искам да благодаря на много от хората, заради които днес „Книгата на Хаде“ и „Ванирска сага“ са реалност, изпълнена с перспективи. Така че първо благодаря на моя личен берсерк, Вален, който беше толкова търпелив към мен, докато прекарвах часове наред в писане. Благодаря, че беше моята най-голяма подкрепа, че се впусна в това приключение с мен и че ми показа обективна, мъжка гледна точка към сагата. Ти си велик редактор. Ти си
Искам да благодаря и на моята приятелка Моника, момичето от отдела за младежка литература на „Каса дел Либро“, задето прочете моя ръкопис с такава радост и всеотдайност. Ти беше първият ми рецензент, първият човек, който ме окуражи да повярвам в това, което съм написала.
На всички колеги от книжарница „Каса дел Либро“, задето ме подкрепяха и ме караха да се усмихвам всеки ден. Благодаря на цялата верига за всичко, което направиха за мен. Нося ви в сърцето си.
Не мога да забравя всички уебстраници и форуми, които помогнаха за разпространението на тази първа книга от „Ванирска сага“. Благодаря най-вече на
Не забравям паралелния свят, който създадоха момичетата от „Черни хроники“ (
Благодаря на Тереса Камесейе за нейната любезност, критика и оценка.
На моето семейство, биологичното и това на съпруга ми, защото посрещнаха публикуването на книгата с широка усмивка и голяма прегръдка.
Никога не мога да се превърна във вампир, защото вие ми давате достатъчно топлина, за да не почувствам студ.
1.
Не обичаше облачните дни, мразеше ги. Вече повече от седмица заплашваше да връхлети ужасен ураган. Оставаха седем дни до пълнолуние. Нощта на лятното слънцестоене приближаваше и в Каталуния традицията приканваше всички хора, които вярват в истории за магия и вещици, да излязат на улицата, да запалят огньове и да творят вълшебства и магии, за да привлекат успеха и щастието в живота си.
Ейлийн се доближи до прозореца на стаята си, от който се разкриваше прекрасна гледка към Барселона, и погледна към небето. Брейв, тримесечното бяло сибирско хъски, дойде до нея и подраска крака й с лапичка. Ейлийн го погледна и го взе на ръце. Усмихна се, докато галеше главичката му, и отново се загледа в огромните облаци. За Бога, лятото беше в разгара си, а бурята дебнеше така заплашително, сякаш беше зима. Що за промяна в климата… Всички говореха за това като за нещо обикновено, но никой не беше наясно какви ще бъдат последствията.
На 23 юни предстоеше честването на Нощта на Сан Хуан, любимия й празник. Ако времето продължаваше да бъде такова, щеше да се проведе под дъжда. От малка обожаваше този празник, за нея той беше наистина специален и дори не можеше да си обясни какво поражда това неустоимо привличане. През този ден хората купуваха традиционните кокас на Сан Хуан. Някои бяха с бадеми, други с крем или ангелска коса. Небесният свод се изпълваше с фойерверки, навсякъде звучеше музика и най-късата нощ в годината се превръщаше в най-дългата за много млади и не чак толкова млади хора, които търсеха развлечение и някой, с когото да се търкалят по плажовете на Средиземно море, за да посрещнат изгрева заедно и смутени, в повечето случаи благодарение на алкохола.
