Читать «Книгата на Хаде» онлайн - страница 306

— Аз… не исках да те будя. И тогава… се… — По дяволите, защо беше толкова нервна?

— Щях да съм луд, ако те оставя да си тръгнеш сега, малката.

Той я притисна в прегръдките си толкова силно, че Айлийн едва си поемаше дъх. Зарови лице в косата й и вдиша. Затвори очи от удоволствие.

— Carbhaidh… — прошепна с нежност и желание.

— Калеб.

Айлийн обви ръце около врата му и също го прегърна силно. Лицето й потъна в шията му. Калеб я вдигна и я понесе към леглото.

— Ти трепериш. — Айлийн вплете пръсти в косата му.

— Ти също, мила. Ти също — прошепна той.

Айлийн се усмихна и му позволи да я качи върху леглото и да я остави права там. Всичко, което можеха да си кажат, щяха да си го кажат с жестове, с ласки, целувки и стенания.

— Гладен ли си? — попита го тя, постави ръце на гърдите му и се заигра със зърната му.

Калеб потвърди. Като животно, което се нуждаеше от дневната си дажба. Хвана я за задните части и я привлече към себе си.

— Умирам за теб, Айлийн. Никога повече недей да ме плашиш така. Чуваш ли?

Айлийн почти се разплака. Бутна го в гърдите и леко го отблъсна. Погледна го в очите и си съблече халата като съблазнителка.

Калеб изръмжа и огледа прекрасното й тяло.

— Не ме предизвиквай — предупреди я той.

— Не правя това, то mo duinne. — Пристъпи към него и прокара език по долната му устна.

Това беше достатъчно за Калеб. Притегли я към себе си и обходи устата й умело и всеотдайно. Постави я да легне. Под него. Устата и езикът му заличиха съзнанието й, възбудиха я и започнаха да я изтезават. Покри с ръце гърдите й и започна да ги гали с благоговение.

Не беше способна да обича този мъж повече, отколкото го обичаше. Искаше да изкрещи това.

Калеб си свали панталона с едно движение и пенисът му изскочи в пълното си великолепие. Намести се между краката й и се отпусна върху нея с цялата си тежест.

— Айлийн, толкова силно се нуждая от теб… Никога повече не ме оставяй — помоли я с насълзени очи.

— Няма — отвърна тя. Гледаше го втренчено в очите.

— Сърдиш ли ми се? — Облиза шията й като котарак.

— Да се сърдя?

— Отново проникнах в главата ти. Онази нощ си тръгнах, без да те предупредя, без…

— Шшт… — Тя постави пръст върху устните му. — Не си постъпил зле, Калеб. Онази нощ са те излъгали. Всеки друг би се хванал в капана. Но никой не говори за това сега. Всички казват, че няма по-силен и смъртоносен воин от Калеб от Британия. Това говорят. Ванири и берсерки. А аз, като твоя cáraid, се гордея с теб. Ти се бори за мен. Воюва за мен. И ме спаси. И проникна в съзнанието ми отново. Благодарение на това съм тук с теб. Как бих могла да ти се сърдя? Искам да възстановиш мисловния контакт с мен. Нека се слеем, Калеб. — Айлийн разтвори още малко крака.

— Айлийн, толкова много ми харесва това, което казваш.

Калеб наведе глава и облиза гърдите й. Трепереше от силното желание, което чувстваше към нея. Забеляза лек белег върху лявото хълмче.

— Той те ухапа тук — изръмжа като ранено куче.

— Да. — Айлийн преглътна.

— Аз ще залича този спомен, mo leannán. — Отвори уста и засмука нараненото място. Ближеше я и я целуваше с внимание и всеотдайност.