Читать «Книгата на Хаде» онлайн - страница 304

— Скоро. Още ли те боли главата? — попита я Дана. Беше изненадана от тънкия белег, който беше останал на бедрото й. — Много бързо се възстановяваш.

— Благодарение на брат ти. Не разбирам как е позволил на Мену да подготви толкова кръв за мен. Да. Все още ме боли леко.

Разбира се, че я болеше. Калеб беше разбил защитната й стена с експлозия. Но никога нямаше да го обвини за това. Благодарение на него беше жива.

— Благодарение на теб сега сме в безопасност, Айлийн — посочи Дана. — Нападението не ни изненада и въпреки че в битката паднаха и някои от нашите хора, повечето оцеляха. Благодаря ти. — Стисна ръката й.

Айлийн се усмихна.

Рут показа глава през вратата и почука.

— Може ли?

И двете се зарадваха, когато я видяха. Рут носеше кутия бонбони.

— Как се чувстваш днес?

— Вече съм добре. Имам нужда да изляза оттук. Изведи ме.

Рут се усмихна и погледна Дана.

— Не мога — сви рамене.

— Рут — каза Айлийн и взе кутията бонбони от ръцете й. Отвори я и ги покани да се почерпят. — Трябва да поговорим за твоите… способности. Помогна да бъдат спасени както ванири, така и берсерки.

— Не — отвърна Рут, докато дъвчеше един бонбон. — Беше случайност.

— Не говори глупости. От какво те е страх? Рут, просто искам да знам откъде имаш дарбата да говориш мислено с хората.

— Слушай. Не искам да съм опитно зайче, става ли? Възползвайте се от това, което се случва с мен, винаги когато пожелаете, но ме оставете на мира. Достатъчно ми е това, което онзи нацист ни накара да правим, а на всичко отгоре и да се подлагам на някакви експерименти.

— Габриел добре ли е? — попита загрижено Айлийн.

— Да. Тръгна с Ноа да ви търси. Беше отчаян и не вярваше, че някога ще те види жива и здрава. Знаеш ли, че му прилошава от кръв? Когато видял пода на онова място обагрен в червено, почти припаднал.

— Дойде да ме види тази сутрин. Не спря да ме прегръща. — Горкият Габриел. Колко ли страх беше преживял заради нея.

— Ще тръгвам. Когато Калеб се възстанови, искам да види, че съм подготвила всичко, което поиска. В противен случай с Габриел незабавно ще отидем в някой концлагер. — Усмихна се зловещо на Айлийн.

В крайна сметка за Рут Калеб беше диктатор. Но Айлийн знаеше, че тя вече изпитва добро чувство към него.

— Рут, не би трябвало да се прикриваш — посочи Дана.

— Какво? Не се прикривам.

— Ти си специална. Какво лошо има в това? — попита я Дана, докато се наслаждаваше на вкуса на един бонбон с бадеми.

— Всичко. Погледни в какъв свят се намирам. Върколаци, вампири… А сега и някаква предполагаема дарба. Аз съм човешко същество, за Бога, не би трябвало да говоря за това с никого.

— Именно. Ти си човешко същество, Рут. Нова стъпка в еволюцията. Не ти ли се струва, че е така?

— Стига. Не искам да слушам повече — укори я тя с поглед. — Всъщност видях как дядо ти поглъща устата на Мария — изтърси тя, сякаш без да иска. — Искаш ли да поговорим за това?

Айлийн и Дана избухнаха в смях.

— Знаеш ли как дядо ми е разбрал какво става и е отишъл в Улвърхамптън, преди някой да го предупреди? — каза Айлийн и си пое въздух.

— Осветли ме. — Рут пребели очи от прелестния вкус на един бонбон с черен шоколад.