Читать «Книга за духовете» онлайн - страница 20

— От мамините списания ли изряза картинките? — попита Саймън.

— Да — кимна Джерард.

— Свършил си доста работа — призна Мелъри.

— Е, ще ми помогнете ли?

Мелъри и Саймън се спогледаха.

— Да вървим — съгласи се Мелъри.

— Добре, но аз ще се кача пръв. Става ли? — попита Саймън.

— Става — кимна Джерард, макар и неохотно.

Промъкнаха се тихо край кабинета, където майка им говореше по телефона за ремонта на къщата. Минаха на пръсти край вратата и влязоха в кухнята.

Преди да влезе в клетката на кухненския асансьор, Саймън пристъпи от крак на крак.

— Как мислите, дали мишките ми са живи? — попита той. — Дали богъртът не им е направил нещо?

Джерард си спомни за замразените попови лъжички в хладилника и не отговори. Искаше Саймън да му помогне, но не искаше да го лъже.

Саймън коленичи и пропълзя в асансьори. Мелъри дръпна въжето и клетката започна да се издига. От Саймън не се чуваше нищо, дори звук, даже и след като асансьорът стигна горе и спря.

— Казваш, че в тази библиотека горе има писалище и книги, така ли? — попита Мелъри.

— Да… — измънка Джерард. Не разбираше накъде бие сестра му с този въпрос.

— Добре де, как това писалище е било внесено там? То не е малко, нали? Горе е работил възрастен човек. Откъде този човек е влизал в библиотеката? Не е било с кухненския асансьор.

Джерард най-после схвана за какво говори Мелъри.

— Мислиш, че има тайна врата?

— Сигурно има — кимна сестра му.

Асансьорът се спусна отгоре и Джерард се вмъкна в него заедно с къщичката. Мелъри задърпа въжето и клетката започна да се издига в тъмнината на тясната шахта. Джерард изпита огромно облекчение, когато стигна до библиотеката.

Саймън стоеше в средата й и я оглеждаше със страхопочитание.

— Какво ще кажеш? — не се стърпя Джерард.

— Страхотно! — прошепна Саймън. — Има много книги за животни. Но е ужасно студено.

Джерард остави брат си да се прехласва по книгите и се огледа за тайната врата. Опита се да си представи разположението на библиотеката спрямо останалите помещения на този етаж. Накъде ли беше холът?

— Мелъри предполага, че има тайна врата — каза той.

Брат му приближи. На стената пред тях бяха библиотечните рафтове, голяма картина и шкаф.

— Картината. Да видим какво има зад нея — предложи Саймън и двамата свалиха от стената голямата картина, нарисувана с маслени бои.

Беше портрет на слаб мъж с очила, седнал сковано на зелен стол с висока облегалка. Може би е Артър Спайдъруик, помисли си Джерард. Зад портрета нямаше нищо, просто гола стена.

— Дали да не извадим някои книги от рафтовете? — зачуди се Джерард и издърпа един том, озаглавен „Загадъчните гъби и тайните на плесените“.