Читать «Книга за духовете» онлайн - страница 21

Саймън отвори вратите на шкафа и ахна.

— Джерард, ела. Погледни тук!

Вратите на този шкаф се отваряха към шкаф за бельо, който се намираше в съседната стая.

Само след минута Мелъри влезе през тайната врата и започна да оглежда библиотеката.

— Ама че зловещо място! — измърмори тя.

— Вярно, ужасно е! — съгласи се Саймън. — И никой друг не знае нищо за него, само ние тримата.

— И богъртът — добави Джерард.

Той окачи къщичката на стенната лампа. Мелъри и Саймън му помогнаха да я подреди, а после всеки постави вътре по нещо от себе си. Джерард остави една ръкавица — богъртът можеше да я използва за спален чувал. Саймън сложи малката чинийка, в която някога бе сипвал вода за гущерите. Мелъри явно бе повярвала на Джерард, защото пъхна в къщичката своя сребърен медал със синя панделка от училищното първенство по фехтовка.

Накрая тримата огледаха къщичката. Беше станала много приятна.

— Да му оставим бележка! — предложи Саймън.

— Бележка ли? — учуди се Джерард.

— Ами да, защо не… — Саймън разрови чекмеджето на писалището и намери хартия, перодръжка с перо и шише с мастило.

— Вижте какво намерих! — Джерард показа на Саймън и Мелъри един лист върху писалището.

Беше акварелен портрет на мъж и малко момиченце. Под тях имаше избелял надпис, направен с молив: „Моята скъпа дъщеря Лусинда на 4 години“.

— Значи Артър е бил баща на леля Лусинда, така ли? — възкликна Мелъри.

— Сигурно — кимна Саймън и разчисти място върху писалището, за да напише бележката.

— Дайте на мен — предложи Мелъри. — Вие, момчета, ще пишете цяла вечност. Само ми кажете какво трябва да напиша. — Тя отвори шишето с мастило и потопи писеца, после го изпробва. Върху хартията остана криволичеща, но четлива следа.

— Пиши: „Скъпи богърт!“ — предложи Саймън.

— Мислиш ли, че това обръщение е любезно? — усъмни се Джерард.

— Любезно, нелюбезно, вече го написах — заяви Мелъри.

— „Скъпи богърт!“ — повтори Саймън. — „Пишем ти, за да ти кажем колко много съжаляваме, че развалихме къщата ти. Надяваме се да харесваш новата къща, която ти направихме, а дори и да не я харесваш, надяваме се, че ще спреш да ни щипеш, ще спреш да правиш и всички останали неща, ти знаеш кои. А ако Джефри и Лимонова капка са при тебе, моля, грижи се добре за тях, тъй като те са добри мишки.“

— Готово! — каза Мелъри и сложи последната точка. — Това ли е всичко?

Саймън кимна.

— Добре! Тогава да тръгваме — подкани ги Джерард.

Те оставиха бележката до къщичката и напуснаха библиотеката.

* * *

Следващата седмица никой от тримата не успя да отиде в библиотеката. През деня къщата гъмжеше от строителни работници, които щъкаха навсякъде, а вечер майка им ги следеше много строго и не им позволяваше да излизат от спалните.

Най-после започнаха и училище. Оказа се, че новото училище не е толкова лошо, колкото се бе опасявал Джерард. Не беше голямо, но имаше отбор по бейзбол и отбор по фехтовка за Мелъри. Освен това досега всички се отнасяха добре и с тримата и Джерард успяваше да се държи прилично.

Най-хубавото беше, че кошмарните нощни произшествия в къщата престанаха. Спря и шумоленето в стените. Само подстриганата коса на Мелъри напомняше за мистериозните събития.