Читать «Книга за духовете» онлайн - страница 22

За разлика от предишната седмица обаче, сега не само Джерард, а и Саймън, и Мелъри изгаряха от нетърпение да отидат отново в библиотеката.

Щастието им се усмихна едва в неделя, когато майка им отиде да пазарува и остави Мелъри да се грижи за къщата и близнаците. Тримата едва дочакаха колата й да потегли и се втурнаха нагоре по стълбите към шкафа за бельо.

В библиотеката всичко беше като преди. Портретът си седеше подпрян на стената, къщичката за птици висеше на лампата, всичко изглеждаше така, както го бяха оставили преди повече от седмица.

— Я елате насам. Бележката я няма! — възкликна внезапно Саймън.

— Ти ли я взе? — обърна се Мелъри към Джерард.

— От къде на къде. Не съм взимал никаква бележка! — започна да се защитава той.

Изведнъж зад гърба им се чу кашлица. Тримата подскочиха уплашено и се обърнаха. Върху писалището стоеше малко човече, не по-високо от молив. Беше обуто в закърпени възкъси панталони с презрамки, на главата му беше нахлупена широкопола шапка. Очите му бяха черни и подвижни като бръмбари, носът му беше голям и червен и въобще приличаше много на богъртите от справочника. Човечето държеше краищата на две каишки, а за другия край на каишките бяха вързани две мишки, които душеха възбудено въздуха и се дърпаха към ръба на писалището.

— Джефри! Лимонова капчице! — изписка Саймън, обезумял от радост, че вижда мишките си.

— Аз съм Малчо и харесвам новия си дом, но не мислете, че съм тук, за да ви благодаря с поклон! — изрече богъртът, като ги гледаше предизвикателно.

Джерард кимна. Не знаеше какво да отговори.

Мелъри зяпаше богърта така, сякаш някой я беше цапардосал изневиделица.

Малчо продължи:

— За да не ви сполети ужасна съдба, съвета ми чуйте, човешки деца! „Книга за духовете“ носи беди. Вещаят звездите страшни злини. Изгорете я в огън, праха й хвърлете, на ужас и смърт да не се обречете. Забранени за вас са нашите тайни. Гневът ни е страшен, бедите — безкрайни!

— Чий гняв? За кого говориш? — попита Джерард, но човечето килна шапката си, скочи от писалището на ярко осветения перваз на прозореца и изчезна.

Мелъри започна да се съвзема от шока.

— Може ли пак да видя тази книга? — попита тя.

Джерард кимна. Винаги и навсякъде носеше със себе си справочника за духове на Артър Спайдъруик.

Сестра му коленичи на пода и разлисти книгата. Прехвърляше страниците бързо, без да прочете дори дума.

— Какво правиш? — учуди се Джерард.

— Просто гледам… — каза Мелъри уплашено. — Ужасна книга! Каква тежест!

Джерард учудено вдигна вежди. Вярно, книгата не беше лека, но това едва ли беше най-важното сега.

— Ъ-ъ-ъ… Ами… — смотолеви той. — И според мен е тежка книга, но…

Върху писалището стоеше и ги гледаше малко човече, не по-високо от молив.

— Всички тези същества, които са описани в нея… Всички тези… Истински ли са? Джерард, ако това е истина, ние няма да можем да се справим с нея. Такава тежест едва ли можем да понесем…