Читать «Ключовете на царството» онлайн - страница 4

— Какви неща?

Слийт мръдна нервно.

— Пет-шест… десетина неща! Не ми е работа да изброявам вашите… вашите ориенталски ексцентричности!

— Съжалявам. — Слаба искра пламна в очите на стареца. — Вие не трябва да забравяте, че аз прекарах тридесет и пет години в Китай.

— Работите на вашата енория се намират в безнадеждна каша.

— Имам ли да дължа нещо?

— Откъде да знаем? От шест месеца насам нямаме никакви сведения какви пари сте събирали от дискоса. — Слийт повиши гласа си и заговори малко по-бързо: — Всичко при вас е така… така нетърговско. Например, когато пътникът на Блънд ви представил сметка миналия месец — три лири за свещи и така нататък — платили сте му само с медни петачета!

— Така ги получавам и аз. — Отец Чисхолм се загледа в своя гост замислен, сякаш гледаше право през него. — Винаги съм бил толкова глупав с парите. Никога не съм имал пари, знаете. Но в края на краищата… смятате ли Вие, че парите имат такова страшно голямо значение?

За голямо свое неудоволствие, монсеньор Слийт почувства, че се изчервява.

— Това става причина хората да приказват, отче. — Той продължи бързо: — Хората приказват и за други работи. Някои от проповедите ви… даваните от вас съвети… известни доктринални точки. — Слийт погледна в един подвързан с марокенова кожа бележник, който вече се намираше в ръката му. — Те ми се виждат опасно чудновати.

— Не може да бъде!

— На Света Троица сте казали на енориашите си в църквата: „Не смятайте, че раят е на небето… той е във вашите ръце… той е навсякъде и където и да е“. — Слийт се намръщи наставнически, докато прелистваше страниците. — И друго… Ето една невероятна забележка, направена от вас през Великата неделя. „Безбожниците може да не отидат всички в ада. Аз знам един, който не отиде. Адът е само за онези, които плюят в лицето на Бога!“ И, Боже Господи, това чудовищно нещо: „Христос е бил съвършен човек, но Конфуций е имал по-добро чувство за хумор!“. — Нова страница беше обърната с възмущение. — И тази просто невероятна случка… с една от най-добрите ви енориашки, мисис Глендънинг, която не е виновна, разбира се, че е доста пълна. Когато дошла да ви иска духовно напътствие, вие сте я изгледали и сте й отговорили: „Яжте по-малко. Вратите на рая са тесни“. Но защо да продължавам? — Монсеньор Слийт решително затвори бележника си с позлатени краища. — Да кажем най-малкото, вие, изглежда, сте изгубили властта си над душите.

— Но… — подхвана отец Чисхолм и после продължи по-спокойно: — Аз не искам да имам власт над душата на никого.

Лицето на Слийт пламна неприятно. Той не желаеше да води богословски спорове с този недъгав, изкуфял старец.

— Остава въпросът за това момче, което вие сте осиновили така необмислено.

— Кой ще се грижи за него… ако не аз?

— Нашите собствени сестри в Ралстон. Там е най-хубавото сиропиталище в цялата епархия.

Отец Чисхолм пак вдигна очите си, от които събеседниците му се смущаваха: