Читать «Ключовете на царството» онлайн - страница 228

— Да не гледаш човек в очите е признак на гузна съвест. Освен това и на лошо възпитание. В Ралстон ще трябва да те научат да се държиш по-добре.

Ново мълчание. Лицето на момчето беше бяло като вар.

Монсеньор Слийт продължаваше да се усмихва. Той облиза устните си с език.

— Защо не отговаряш? Защото не искаш да отидеш в приюта, така ли?

Момчето смотолеви:

— Не искам да отида.

— Аха! Но искаш да вършиш това, което е добро, нали?

— Да, господине.

— Тогава ще отидеш. Всъщност, мога да ти кажа, че ще отидеш много скоро. Сега можеш да занесеш плодовете долу в колата ми. Ако можеш да ги занесеш, без да ги разпилееш всички по пътя.

Когато момчето си отиде, монсеньор Слийт остана неподвижен, с устни, стиснати в права линия. Ръцете му бяха отпуснати надолу. Юмруците му бяха стиснати.

След малко тръгна към масата с все същото сковано изражение на лицето. Просто не можеше да повярва, че е бил способен на такъв садизъм. Но самата тази жестокост го прочисти от мрака в душата му. Без никакво колебание, като нещо неизбежно, той грабна написания доклад и го накъса на дребни късчета. Пръстите му късаха листата с ненаситно ожесточение. После разхвърли накъсаните и смачкани парчета по целия под на стаята. Тогава изпъшка и се отпусна на колене.

— О, Господи. — Гласът му беше естествен и умолителен. — Помогни ми да науча нещо от този старец. И, мили Боже… не ме оставяй да бъда досаден.

* * *

Същия ден, след обяд, когато монсеньор Слийт си беше отишъл, отец Чисхолм и Андрей се измъкнаха крадешком през задната врата на къщата. Макар че очите на момчето още бяха подути, те светеха от радостно очакване, а лицето му най-после се беше успокоило.

— Да пазиш латинките, момче! — сопна му се Франсис шепнешком, като някакъв заговорник. — Господ ни е свидетел, че си имахме достатъчно неприятности за един ден и без да се караме с Дъгал.

Докато Андрей копаеше лехата и вадеше червеи, старецът влезе в бараката за инструменти, извади оттам въдиците за пъстърва и се спря да почака на вратата. Когато детето пристигна задъхано, с пълна тенекия червеи, той се усмихна.

— Нали си щастливо, момче, като ходиш за риба с най-добрия рибар в целия Туидсайд? Дядо Господ е направил малките рибки, Андрей… и ни е пратил тук да ги ловим.

Двамата се хванаха за ръка и тръгнаха. Фигурите им намаляха постепенно и най-сетне се изгубиха надолу по пътеката към реката.

1

Сканти на английски език означава „оскъден, недостатъчен“. — Б.пр.

2

Posada — странноприемница. — Б.пр.

3

Aguardiente — ракия. — Б.пр.

4

Новена — молитва у католиците, която се чете девет дни. — Б.пр.

5

Фли — бълха. — Б.пр.