Читать «Ключовете на царството» онлайн - страница 15

Майка му се втурна напред и се хвърли на колене до пейката.

— Алекс… Алекс… ранен ли си?

Макар че очите му бяха помътнели, бащата се усмихна или поне се опита да се усмихне с безкръвните си посинели устни.

— Не по-зле от някои, които се опитаха да ме ранят, жено.

В очите й бликнаха сълзи, породени от неговото своеволие и от нейната обич, сълзи от гняв срещу онези, които го бяха докарали до това положение.

— Когато той влезе тук, почти му беше изпята песента — намеси се Мърлиз и направи някакво неясно движение с ръка. — Но аз го подкрепих с една-две чаши.

Тя хвърли гневен поглед към другия мъж, натряскал се както обикновено в събота вечер. Почувства се безсилна от яд, че този пиян глупак е напил Алекс с ракия на всичко отгоре, след тази ужасна рана. Елизабет видя, че той беше изгубил голямо количество кръв… тук нямаше нищо, с което да го лекува… трябваше веднага да го махне оттук… Веднага.

Тя прошепна, като напрегна всички сили:

— Можеш ли да си дойдеш вкъщи с мен, Алекс?

— Така мисля, жено… ако вървим полека.

Тя се замисли трескаво, като поведе борба срещу паниката и смущението си. Всички инстинкти й подсказваха да го отведе на топло, на светло и в безопасност. Видя, че кръвта бе престанала да тече от най-лошата му рана, едно срязване с нож чак до костта на сляпото око. Тогава се обърна рязко към сина си.

— Тичай вкъщи, Франсис. Кажи на леля си Поли да приготви необходимото. После иди веднага да повикаш доктора.

Разтреперан като от силна треска, Франсис направи с ръка едно неясно, конвулсивно движение в знак, че е разбрал. После хвърли последен поглед към баща си, наведе глава и хукна по кея като бесен.

— Опитай се, Алекс… чакай да ти подам ръка. — Тя отхвърли рязко предложението на Сам Мърлиз да помогне, защото знаеше, че помощта му е по-лоша от нищо, и помогна на мъжа си да се изправи на крака.

Той се изправи полека, послушно. Страшно разнебитен беше, не знаеше какво прави.

— Тогава аз тръгвам, Сам — продума той като зашеметен. — Лека ти нощ.

Тя прехапа устни, измъчвана от неувереност, но си наложи да бъде твърда и го изведе навън, посрещната от поройния дъжд. Когато вратата се затвори след тях и той застана на краката си колебливо, без да обръща внимание на дъжда, пред очите на Елизабет се мярна картината на това мъчително връщане през разкаляните ниви и ливади с безпомощния си мъж. Но внезапно, докато се колебаеше, една мисъл я осени. Как не се бе сетила досега? Ако мине по късия път по моста до тухларницата, може да спести най-малко една миля, за половин час да го заведе вкъщи и да го сложи на легло, вън от всякаква опасност. Тя го хвана за ръка с нова решителност. После напрегна сили срещу пороя, като крепеше мъжа си, и насочи стъпките си нагоре по реката, към моста.