Читать «Клуб „Ковчег“» онлайн - страница 9

Засмях се. Леля Либи се държеше като шестнадесетгодишна влюбена девойка.

— Когато представлението свърши той ме чакаше. Между нас имаше такава интензивна връзка, каквато никога преди не съм изпитвала.

— Знам точно какво имаш предвид. Точно това чувствам към Александър. И затова трябваше да дойда тук…

— Да дойдеш тук ли? — попита ме тя.

— Ъъъ… за да си поговоря с момиче за това.

— Знам какво имаш предвид. Пукам се по шевовете от желание да говоря за него, но не знам почти нищо за него — освен, че е красив!

— Сигурна съм, че е само въпрос на време да започна да го наричам чичо Дейвън. Мога ли да съм облечена в черно на сватбата ти?

— Не бих искала да си облечена по друг начин. Имаме среща в идните дни и ти трябва да дойдеш.

— Ще излизаш на първа среща с него и искаш да се появиш с мен? Твоята вманиачена във вампири племенница? Дори аз не мисля, че това е добра идея.

— Трябва да дойдеш. Нямам търпение да го видиш… и не мога да те оставя тук сама.

— Разбира се, че можеш, но можем да преговорим всичко утре.

Тъкмо бяхме оставили чиниите в мивката, когато леля Либи забеляза колко е часът.

— Имам урок по барабани. Надявах се да се присъединиш към мен.

— Ами… аз…

— Може и да не ходя.

— Не, не искам да го изпуснеш заради мен.

— Тази вечер е майсторския клас. Иначе не бих и помислила да отида.

— Моля те, отиди. Аз ще съм добре — нямаше да мога да претичам целия град и да се опитам да се свържа с Александър, ако стоя цяла вечер на урока по барабани.

— Помисли си, докато се приготвя.

Докато леля Либи се приготвяше, аз изтегнах крака в креслото й и включих деветнадесет инчовия й телевизор, на който се облягаше един кактус. Телевизорът хващаше само местни канали и цветовете му бяха избледнели от време на време.

— Как живееш без кабелна? — раздразнено я попитах аз.

Превключих на местните новини. Обикновено щях набързо да изключа телевизора и да се заема да изпращам SMS-и на Беки, с които да и разкажа за пътя, но нещо привлече вниманието ми.

— Здравейте, аз съм Ан Рамирез, с репортаж на живо. Стоя заедно с Фред Сиърс, собственик на ферма, който е открил очертан кръг в посевите си от пшеница. Това е втория подобен случай в страната за по-малко от месец, като този е малко по-необикновен от предишния.

Камерата обхвана пшеницата, където стеблата бяха наведени към земята във формата на една голяма окръжност с диаметър около 50 метра и няколко по-малки кръга в центъра.

Дребната, но хубава жена стоеше до чернокосият фермер, който беше три пъти по голям от нея.

— Кога забелязахте това? — го попита тя.

— Когато се събудих. Просто бе „изникнало“ — пошегува се.

Завъртях очи когато видях две още не достигнали тийнейджърска възраст деца да тичат около кръга.

— Видях прилепи да кръжат над околността миналата нощ — каза почти без дъх едното момче на репортерката.

— Глупак, това бяха гарвани — убеждаваше го другото. — Бягаха от космическия кораб, който кацна тук.

— Бяха прилепи! — настоя първото.