Читать «Клуб „Ковчег“» онлайн - страница 74

— Винаги съм искала да бъда като вас. Точно затова съм тук. Затова се промъкнах тук! — извиках аз. — Не разбирате ли?

— Тогава се присъедини! — каза някой.

— Ще ни бъдеш вечно благодарна — заяви друг. Втренчиха се в мен с хипнотизиращите си очи. Почувствах се замаяна и извърнах поглед.

— Не сега, не по този начин! — заплаках аз.

Двама вампира облечени с бели тениски с надпис ПРИТЕЖАВАМ ме сграбчиха за китките и отметнаха косата от рамото ми.

Бях надвита. Не можех да помръдна. Сърцето ми блъскаше с такава сила в гърдите ми, че помислих, че ще експлодира след малко.

— Няма да боли — ми казаха те облизвайки устни.

— Е, може малко да пари — добави единия и се наведе към мен.

— Не! Не по този начин. Искам Александър!

Изведнъж звука от двигател на мотор се чу оглушително през катакомбите.

Финикс изскочи от тунела и с писък спря на място на края на дансинга. Той няколко пъти силно форсира двигателя.

Повечето отстъпиха назад, несигурни относно следващия ход на Финикс. Но останалите се вкопчиха в китките ми дори по-силно.

Финикс отново форсира двигателя. Когато поддръжниците на Джагър не се отдръпнаха, той поклати глава. Включи мотора на заден ход и го придвижваше назад сантиметър по сантиметър, без да отделя поглед от мен. Придвижи се до най-отдалечената арка — на около двадесет метра от нас — и включи отново на първа. Сърцето ми туптеше по-шумно дори от самия двигател. Когато похитителите ми не ме освободиха, Финикс форсира двигателя за последен път. Излетя като стрела направо в моя посока.

Аз замръзнах на място. Всичко ми се стори, че се случва на забавен кадър. Финикс се носеше към мен с ревящ двигател, а зад него се вдигаше прах. Тълпата на дансинга бързо се разпръсна. Сърцето ми май спря да бие и аз забравих да дишам. Той продължаваше да се носи право към мен. Опитах се да се откопча от хватката на държащите ме, но не успях, а мотора се приближаваше. В следващата секунда по тялото ми щеше да има следи от гуми на мотор. Финикс сега бе само на няколко метра и аз все още не можех да помръдна. Затворих очи и бързо казах една молитва. В последната секунда поддръжниците на Джагър ме пуснаха от хватката си и се хвърлиха настрани. Един смразяващ кръвта писък се откъсна от гърдите ми, а мотора замръзна на място на няколко сантиметра от мястото, на което стоях.

Отне ми няколко секунди преди да мога отново да си поема дъх. Тялото ми беше сковано, а коленете ми бяха омекнали. Финикс скочи от мотора и протегна ръка, но аз я отказах. Все още не знаех кой беше този младеж. Може би Финикс искаше да бъда владетелката на Тъмницата.

Той не грабна ръката ми нито се наведе към мен да ме захапе. Всъщност изглеждаше доста изненадан.

Дракон се появи отново и заедно с голяма група от членове на клуба събра поддръжниците на Джагър на едно място и им взе ключовете за достъп.

Скарлет и Оникс дотичаха до мен.

— Всичко е наред. Финикс те спаси. Той възобнови реда в клуба ни.

Тълпата започна да скандира, „Финикс, Финикс“ докато двете момичета ми помогнаха да се кача на лъскавия мотор.