Читать «Клуб „Ковчег“» онлайн - страница 72

— Една от тези не е написана с крив на вампир — каза Джагър като размахваше купчината във въздуха.

— Ето я! — един от приятелите на Джагър извика така сякаш бе намерил печеливш лотариен билет.

Джагър я издърпа от ръката му.

— Тази е с кръв на смъртен! — обяви той. — Казах ви! Опитайте я, за да се уверите сами!

Смутената група безсмъртни сега разговаряха тихо помежду си.

— Аз знам кой е този смъртен! — заяви Джагър.

Вампирите започнаха подозрително да се оглеждат. Никой не искаше да повярва, че стоящия до него може да не е безсмъртен. За момент и аз не можех да го повярвам. Може би той говореше за някой друг.

Ужасяващата публика от вампири погледна Джагър за отговора му.

Джагър кипеше от гняв.

— Смъртният се крие сред вас. И тя стой ето там! — каза той, сочейки към мен.

Членовете на клуба ахнаха недоверчиво.

Стомахът ми се преобърна. Всеки един момент тълпата от вампири щеше да се нахвърли върху мен.

Дракон си проправи път до микрофона.

— Няма значение! — каза той с бюлетината ми в ръка и поглед впит в Джагър и групичката му. — Финикс има два пъти повече гласове от теб.

И без това бледото му лице стана още по-бледо.

— Финикс спечели честно и почтено! — обяви Дракон.

Тълпата нададе оглушителен радостен рев.

Джагър погледна към тях, след това погледна към мен, а синьото и зеленото му око станаха кърваво червени от гняв. Той захвърли бюлетините на земята и слезе от сцената.

Един от сподвижниците му се приближи до микрофона.

— Сред нас все още има смъртен!

— Успокойте се — каза Дракон, но облечените с бели тениски членове станаха само по нервни.

Цялата тълпа обърна поглед към мен оголвайки зъби.

— Спомнете си защо гласувахте за Финикс — нареди им Дракон.

Скарлет и Оникс изглеждаха напълно озадачени.

— Аз толкова… — умолително започнах аз.

— Мислех, че си ни приятелка — разочаровано ми каза Скарлет.

— Така е. Такава съм. Само защото съм смъртна не означава, че…

Сподвижниците на Джагър все по-плътно затваряха кръга около нас.

— Ти ни излъга — заспори Скарлет.

— Така ли? Никога не съм твърдяла, че съм вампир.

— Тя е права — защити ме Оникс. — Харесахме я защото е готина. И това не се е променило. Всъщност тя е смела. Преди да бъда преобразена никога не бих излизала с вампири.

— Не исках да… — казах аз на Скарлет.

След малко изражението й се смекчи.

— За мен няма значение, че си смъртна — съгласи се и тя. — Харесах те заради самата теб.

Останалата част от клуба бе далеч по-злопаметна от тях. Привържениците на Джагър ме наобиколиха.

— Тя може да разкаже всичко на останалия свят — каза един.

— И да унищожи анонимността ни! — изрева друг.

— Тя трябва да реши!

— По-добре да бъде преобразена сега! — настоя трети.

— Трябва да решиш веднъж завинаги — ми каза друг изкусително. — Няма да съжаляваш.

— Има само един възможен начин да станеш член на този клуб! — убедено каза един, а зъбите му проблясваха.

— Нашият живот е най-добрият — добави друг.

— Предлагаме ти шанса да станеш безсмъртна. Да не би да предпочиташ да бъдеш погребана в гроб вместо само да спиш в такъв?