Читать «Клуб „Ковчег“» онлайн - страница 60

Бях поела през стеблата с пшеница, когато видях нещо, което отначало помислих за гарги, да кръжи над едно плашило няколко метра по-напред. Когато стигнах до раздърпаното парцаливо човече, осъзнах, че летящите същества всъщност са прилепи. Продължих да се приближавам вече лазейки, докато те изведнъж не изчезнаха.

След това, забелязах на още няколко метра пред мен, по средата на полето с пшеница, кръг с размерите на къща направен от смачкани стебла на пшеница.

Кръгът бе дори по-внушителен от това, което бях видяла по телевизията. Беше трудно да си представиш кръг с подобна огромна обиколка, но сигурно бе с размерите на космически кораб. Не можех да си представя как бе възможно Джагър да направи подобно нещо сам. За момент се зачудих дали наистина това не бе дело на нещо извън вампирските и човешките способности.

Останах изненадана щом си спомних изпълнената с любопитство реакция на фермера по телевизията. Аз щях да съм доста по-разгневена. Който или каквото и да го бе направило, бе съсипало доста от пшеницата му.

Проследих известно време очертанията на кръга анализирайки и проучвайки пръстта за всичко необичайно. Не бях учен от НАСА, но можех да кажа, че тук нямаше никакви скали и форми на живот, които да не съм срещала и преди.

С напредващият мрак ставаше все по-трудно да изучавам околността, затова реших да пусна фенерчето си, докато не чух гласове идващи от срещуположната страна на нивата. Бях сигурна, че фермера Сиърс ме е видял как душа наоколо. Изключих фенерчето си и започнах да се връщам по пътя, по който бях дошла, тичайки между редовете с пшеничени класове.

Бях готова да се измъкна от нивата и да сложа край на цялото си приключение „Кръгове по посевите“, когато се обърнах, за да видя фермера, който трябваше да ме следва. Вместо това погледа ми се улови от няколко бели кичура. Незабавно клекнах, скривайки глава между класовете.

Джагър заедно с двама татуирани едри мъжаги, облечени в камуфлажни дрехи, изучаваше кръга.

Застинах.

— Имало е журналистически репортаж — каза Джагър. — Било е включено в новините. Това може да е от полза.

— Мислех си, че искаме клубът да остане тайна — каза по-високият член от свитата на Джагър.

— От смъртните, глупако. Не от нас. Точно за това сме тук, за да се убедим, че все още стои непокътнат — каза Джагър, оглеждайки смачканите класове с пшеница. — Вампирите от векове използват кръговете в посевите, за да сигнализират на други от нашият вид за местност с подземно присъствие. Смъртните не са толкова проницателни, че да разгадаят гения ни, вместо това решили, че са дело на извънземни. Получи се добре и за двата свята.

— Но докато се опитваме да привлечем други може да навлечем неприятности на самите нас — каза объркан гологлавия, докато следваше Джагър по петите.

— Докато аз съм начело няма как да си навлечете неприятности — оспори го Джагър.

— Има такива, които не искат да следват плана ти — каза единият от широкоплещестата му охрана. — Не всички искат ти да си начело.

Шокиран Джагър се извъртя, заставайки лице в лице с плешивият си поддръжник.