Читать «Клуб „Ковчег“» онлайн - страница 59

Ако предчувствието ми обаче се окажеше вярно и момчето от телевизията наистина бе видяло кръжащи прилепи, а мъжът на бара на Тъмницата бе казал самата истина и Джагър наистина бе замесен, тогава кръговете по посевите най-вероятно бяха сигнали за други вампири.

А може би фермерът го бе направил, за да продава билети за девет акровия си заден двор. Бях почти убедена, че автобус седмица щеше да се е превърнал в някакво подобие на туристическо влакче. Но така и не намерих нищо необичайно нито в автобуса, нито в пътниците му, а когато най-сетне стигнахме до моята спирка, аз бях единствената, която слезе.

Посоката, която си бях начертала ме отведе до самотен черен път, обграден от буйна растителност и дървета от едната си страна, докато от другата се извисяваха акри от засята пшеница.

Бях по средата на нищото, когато слънцето започна да се скрива зад сградата на фермата. Когато изследвах вилата в Дулсвил и имението тук в Хипстървил, в близост винаги имаше други къщи, от които евентуално можеше да се чуе писъка ми.

Бях наполовина развълнувана и наполовина ужасена, докато забързах надолу по самотния черен път.

Това сигурно бе първото нещо, което е хванало окото на извънземните или вампирите, които са били тук. Наоколо нямаше нищо и то с километри.

Както винаги изведнъж почувствах присъствието на някого или нещо зад мен. Държах с една ръка фенерчето, с друга спрея за самозащита, а чесъна на прах бе само на няколко сантиметра разстояние, скрит в чантата ми. Бях убедена, че мога да се справя с евентуалния спор с фермера или някой от съседите му, но после се сетих, че възможността да избягам определено бе за предпочитане.

Може би бях започнала да си въобразявам разни неща. Все пак, бях от хората израснали с филми като „Децата на царевицата“ и „Тексаско Клане“.

Но пък от друга страна фермерът Сиърс по телевизията изглеждаше доста добродушен. При всички случаи бях на път за уникална по рода си среща, затова не спирах да си мърморя, че трябва да запазя спокойствие.

В далечината се чуваше лай на куче, а аз видях как едно момиченце се изстреля от фермата, за да прибере някакво животинче вътре.

Имаше една ограда, която обграждаше фермата и друга, която вървеше по цялото протежение на нивата с пшеница. Може би затова е било толкова лесно на някои деца да извършат една среднощна лудория тук.

Реших да запазя безопасна дистанция с фермата, така че да не давам поводи на Сиърс да излезе и да ме застреля. След няколко минути вече бях достатъчно далече, за да се престраша, да се покатеря на оградата и да се заровя между редовете с пшеница. Обкръжаващата ме среда бе наистина красива. Нямаше го нито града, нито светлините му и звездите бяха така ярки и потрепващи, че бях почти убедена, че не може да са истински.