Читать «Клуб „Ковчег“» онлайн - страница 57

Леля ми изглеждаше абсолютно зашеметена, докато повтаряше всяка момичешка мисъл и чувство, което бе изпитала.

— Е, къде ще бъде сватбата ви? — попитах я, докато отпивахме от чая от лайка.

— Мисля, че е твърде рано да избираме място, — през смях ми каза тя, — но винаги съм искала да се омъжа на открито.

Тогава изстрелях перфектния шаблонен въпрос за всяко пижамено парти.

— Колко далеч би отишла, за да му докажеш любовта си?

— Като дали бих се преместила заради него ли? — попита ме тя.

Не точно това имах предвид.

— Да — казах, включвайки се в играта.

Тя сви рамене.

— Ще трябва ли да работя?

— Ъм… не — отговорих. Леля се отдалечаваше от същността на шеговития ми разпит.

— Ще мога ли да играя в представления? — сериозно ме попита.

— Ако искаш.

— Тогава отговорът ми ще е да!

— Ами, не ми изглежда да правиш голяма жертва — казах. Замислих се за момент и тогава очите ми попаднаха на екрана на телевизора. Това ми напомни за репортажа за кръговете в посевите по местните новини, който бях гледала миналия ден. — Ами ако той живееше на друга планета?

— Като извънземно? — попита тя и след това се ухили.

— Да — казах аз. — Би ли тръгнала с него?

Леля Либи се поколеба, наистина размишлявайки над въпроса ми. Започнах да се изморявам, докато чаках отговора й.

— Планетата безопасна ли е? — попита тя.

— Това е игра, лельо Либи!

— Искам да ти дам честен отговор.

— Планетата е безопасна и е незаконно да ядеш месо.

— Тогава отговорът ми ще трябва да е „Ще дойда“.

— Сега, — казах аз, увеличавайки напрежението, — а ако той е вампир? Би ли му позволила да те преобрази и теб?

Тя спря.

— Да, защо не?

— Просто така? Без да се замислиш? Без да питаш нищо за подземния свят? Ще пиеш кръв и ще спиш в ковчег.

— Каза ми да не размишлявам. Освен това, това е просто игра, нали? Сега е твой ред — каза тя, обръщайки разпита към мен. — Колко далеч би стигнала, за да докажеш на Александър любовта си? Би ли се преместила заради него?

— Извън Дулсвил ли? На секундата. Освен това така майка ми няма да може да ми натяква да си почиствам стаята.

— Би ли се преместила на друга планета заради него?

— Да — започнах аз. — Тогава наистина няма да ми се налага да си чистя стаята. А дрехите ми просто ще се носят в пространството и никога няма да трябва да ги сгъвам.

И двете се заляхме от смях.

След това леля ми стана сериозно.

— А ако беше вампир — би ли му позволила да те преобрази?

Истината е, че Александър беше вампир. И това беше най-трудния въпрос за отговор, защото аз го обмислях всеки ден. Нямаше съмнение, че искам да съм свързана с Александър за вечността. Но исках ли и всичко, което вървеше заедно с това обвързване? Ако Александър вече отхвърляше света, в който бях на път да вляза, то как щяхме да живеем заедно?

— Е, би ли? — настоя леля.

Оставих чашата ми с чай на масичката до горящата пръчица.

— Това трябваше да са въпроси само за теб и Дейвън! — казах аз. Облегнах се назад с кръстосани крака. — Ходила ли си в къщата му?