Читать «Клуб „Ковчег“» онлайн - страница 52

В северния край на фестивала една джаз група свиреше до фонтана със статуята на основателя на града. Възрастни и млади по един и същ начин релаксираха — седнали в шезлонги и тактувайки с крака в тон с живите звуци.

Леля Либи бе известна с това, че закъснява за всяко събитие, било то вечеря или среща. Тази вечер обаче бе толкова нетърпелива да се види с новия си обожател, че си взе душ и се нагизди в един тоалет, после го смени с друг и пак стана готова за излизане час преди уговорената среща — до фонтана точно след залез. А аз не само, че се вълнувах, че ще се видя с Александър, но отивах и на двойна среща с по-възрастни. Леля Либи и аз нетърпеливо чакахме, до свирещата джаз група, кавалерите ни да пристигнат.

— Нямам търпение да се запознаеш с Александър — извиках аз на леля.

— И аз също — каза тя и ме прегърна. — Нямам търпение да разбера какво ще е мнението ти за Дейвън. Искам да ми кажеш честно. Досега не съм се изявявала като най-добрия познавач на характери. Въпреки това си мисля, че това е мъжа.

Леля Либи ритмично движеше ханша си, а декорираната й с флорални мотиви рокля без ръкави се носеше около нея, докато висящите й обеци се люлееха. Ако вместо нея майка ми стоеше до мен, щях да съм ужасена. Но сега бях просто развълнувана да видя леля толкова освободена и щастлива и изведнъж осъзнах, че и аз се поклащах.

Слънцето като че ли не бе мръднало от позицията си над камбанарията.

— Чудя се дали ако заподскачам нагоре-надолу ще залезе по-бързо — казах на леля.

Огледах тълпата на фестивала изпъстрена с хипита, дрогирани хипита и готици. Двойки от всички възрасти, физическа форма и ръст се носеха наоколо. Някой от децата тичаха, други държаха балони, трети ги разхождаха в колички, но всички се забавляваха на фестивала.

Наблюдавах разнородната тълпа и си представях Александър движещ се на дневна вместо на лунна светлина. Загледах се в няколко приятни двойки, хванали се за ръце и си мечтаех това да сме ние с Александър.

Преди да усетя здрач обви Мейн Стрийт. Газовите лампи придадоха на улицата вид като от Лондон през деветнадесети век. Изтъкнах пред Леля Либи факта какви сме късметлии, че дъждовните дни свършиха и облаците изчезнаха на време за фестивала.

Един красив мъж с два захарни памука (единият пастелно розов, другият бебешко син) се появи от блъсканицата и ни приближи. Леля ми помагаше на малко дете да оформи балона си на някакво животно и не разбра, че мъжа застана до нас.