Читать «Клуб „Ковчег“» онлайн - страница 54

— Помислих, че те познавам — казах й разбиращо и все пак тъжно.

— Случва ни се през цялото време — отвърна Скарлет.

Момичетата огледаха Александър, който вече ме настигаше.

Оникс бързо ми намигна преди да се обърнат и да се отдалечат.

— Кои бяха тези? — попита ми Александър и сграбчи ръката ми.

— Мисля, че ги видях в „Клуб Ковчег“ — признах му честно.

— Като заговорихме за него — какво прави вчера? — попита той.

— Ами, никога няма да ми повярваш.

— Отиде в „Клуб Ковчег“! — възкликна той.

— Откъде знаеш? — объркано го попитах аз.

Той посочи към избелелия прилеп на ръката ми.

— О, това… — казах аз.

— Рейвън, помолих те да не ходиш там. Не искам да ти изглеждам твърде покровителствено, но… Обещай ми, че няма да ходиш отново.

— Не е толкова лошо, колкото изглежда — защитих се аз. — Отидох с Леля Либи. В действителност идеята беше нейна.

Александър изглеждаше изненадан, но и облекчен.

— Чух ли някой да споменава Клуб Ковчег? — леля ми застанала на няколко метра от нас се завъртя и гордо ни показа лакираните си в черно нокти. — Изкарахме най-върховната вечер! Пихме коктейл „Лудница“. Чувствах се поне десет години по-млада.

Александър се засмя. Можех да позная, че си представяше как леля ми се опитва да призове призраци на бара.

— Може би трябва да го посетим заедно — предложи леля ми на Дейвън. — Ходил ли си там?

Чаках отчаяно да чуя отговора му. Въпреки че беше по-възрастен от двама навършили пълнолетие посетители на клуба взети заедно нямаше да се изненадам, ако беше ходил там.

Бях заинтригувана да чуя отговора му.

— Говори се, че има таен клуб в подземието. Истинско местенце за вампири — Той се засмя.

С Александър се спогледахме.

— Не видяхме нищо такова, когато бяхме там — призна леля ми. — Но звучи забавно.

— Това е само слух, който чух — каза ми той.

Как можеше Дейвън да знае за свърталището на вампирите? Можех само да предположа, че той самият го е посетил.

Продължихме да вървим и минахме покрай будка за стъклени орнаменти и фигурки.

— Ще ви настигнем после — извиках аз на леля и дръпнах Александър вътре.

Александър наблюдаваше как занаятчията оформи стъклото в мъничък слон.

— Имам едно подозрение спрямо Дейвън — прошепнах му аз.

— В какво го подозираш? — попита ме той хипнотизиран от горящата факла.

— Че той е… — след това хванах лицето му, обърнах го към мен и оформих с устни думата вампир.

Александър се засмя и се обърна отново да наблюдава как занаятчията оформи малкия хобот на слона.

— Възможно е — настоятелно казах аз.

— Да, така е.

— Виждаш ли? Значи ми вярваш! Дейвън не обича да го снимат и Леля Либи сподели, че погледа му бил хипнотизиращ. Той не се появи преди залез слънце и сега говори за вампирски клубове.