Читать «Клуб „Ковчег“» онлайн - страница 51

Но все пак трябваше да призная, че света на безсмъртните ме опияняваше. Притежаваше всичко от света на смъртните, заедно с остротата и мрака, които така желаех. При все, че не можех напълно да се отърся от съня, който сънувах преди няколко нощи, в този момент имах най-доброто и от двата свята. Не трябваше да решавам дали да стана нещо различно от това, което съм в момента. Макар и с измама все пак бях приета в Тъмницата заради самата себе си. И ако в крайна сметка тя се променеше не бях сигурна, че Подземния свят щеше да ми бъде отново толкова привлекателен.

Цял Хипстървил спеше с изключение на посетителите на Тъмницата, които танцуваха и пиеха, и на един самотен вампир — Александър Стърлинг. Той ми липсваше и ненавиждах това, че не мога да съм до него през дългите нощи. Копнеех Александър да ме прегърне в топлата нощ, под лунната светлина до надгробните плочи в някое забутано гробище, в неведение за всички проблеми на подземните вампири. Мечтаех си за времето, когато не знаех за Тъмницата, Джагър и Финикс.

Не ми ли бяха достатъчно изпитанията и премеждията от самия факт, че се срещам с вампир?

Когато започна лятната ваканция, имах една мисия за изпълнение — да се видя с Александър. Но любопитството ми пак ме бе отклонило от пътя ми, за да ме вкара в лабиринт от опасности.

Научавах все повече за сложния свят на Александър и то без него.

Глава 10. Перфектната снимка

Хипстървилския фестивал на изкуствата бе събитие датиращо още от основаването на града и поне според Леля Либи, имаше за цел да представи творбите на местни таланти. Вдигаше се голяма шумотевица. Пет пресечки от Мейн Стрийт, със старомодни си бутици и кафенета, бяха заграждани с кордон, за да позволят на посетителите и продавачите да се разхождат свободно на пътя без да се страхуват, че ще бъдат прегазени от някоя стара Хонда Акорд покрита със стикери на Дейв Матюс или организации от сорта на СПАСЕТЕ ДЪЖДОВНИТЕ ГОРИ или PETA. Майстори от близките щати пътуваха, за да дойдат и да покажат ръчно изработената си продукция. Светлосини и червени будки наредени по улицата показваха и продаваха всичко — от керамика до чанти. Свежият въздух на настъпващата вечер ухаеше апетитно на цвъртящи пържоли, барбекю и царевица на грил. Децата се забавляваха, докато си изрисуваха лицата, а възрастните участваха в предметни лотарии, за да спечелят награди от микровълнова до чисто нова кола.