Читать «Клуб „Ковчег“» онлайн - страница 46

Хвърлих поглед назад, докато продължихме да се движим напред. Фигурата остана скрита в сенките.

Наведохме се, за да минем под един хлътнал свод и влязохме в Стаята за Мъчения. Електрически стол, диба и Желязна Девица — това бяха само най-забележителните неща изложени в стаята. Една огромна, кръгла, дървена платформа с шест маси се въртеше много, много бавно. Бара за правостоящи, на размери подобен на тези по сватбените тържества, бе в отдалечения край на стаята. Заехме единствената свободна маса.

— Защо не доведеш гаджето си тук? — попита ме Скарлет.

— Не съм сигурна, че този клуб ще му хареса.

— Той смъртен ли е? — поинтересува се Оникс.

Двете момичета чакаха като на тръни отговора ми. А аз чаках дори по-развълнувано думите да се отронят от устните ми.

— Не, гаджето ми не е смъртен. Вампир е — казах. Това бе първият път, когато признавах, че гаджето ми е безсмъртен (освен веднъж, когато казах на Беки, но тя си помисли, че се опитвам да я разсмея). Усетих как огромен товар се смъкна от плещите ми, чувството беше ободрително. — Гаджето ми е вампир — повторих гордо.

— Тогава трябва да го доведеш тук — предложи Оникс. — Целият смисъл на този клуб е да имаме място, което да можем да наречем наше.

— Но това скоро може да се промени — потайно ми каза Скарлет.

— Защо? — попитах я.

— Чухме слухове, че някой планира да превземе клуба.

Един човек — който бях видяла по тайни събирания — изскочи в ума ми. Спомних си как Финикс говореше на привържениците си. Той беше магнетично привлекателен и тайнствено опасен. Спомних си как последователите му реагираха на всяка негова заповед.

— Финикс… — казах шепнешком.

— Моля? — попита Скарлет. — Не мога да те чуя заради музиката.

Почувствах как косата на тила ми настръхва. Хвърлих поглед назад и видях Фикикс да седи на електрическия стол и да се взира право в мен.

Сърцето ми запърха в стомаха. Въпреки, че бях с две приятелски настроени вампирки ме бе страх до смърт от вампира зад мен.

— Няма значение — казах аз. Въпреки, че беше невъзможно да ме чуе заради разстоянието, на което беше и музиката, която пулсираше по-бързо от сърцето ми, усещах че разбираше всяка моя дума.

— Клубът винаги е бил страхотно местенце за разпускане — започна Скарлет.

— Основната причина за съществуването му е, че тук можем да бъдем себе си без притеснения — заяви Оникс.

— Много от нас не искат промяна. И сега клубът е разцепен на две — призна Скарлет клатейки глава.

Трябваше да науча повече. Наведох се към момичетата толкова близо колкото беше възможно.

— Каква е неговата история? — прошепнах на Оникс.

— Чия история? — Тя се приближи още по-близо.

— Моля? — попита Скарлет отмятайки лъскавите къдрици от рамото си. — Не те чувам.

— Интересува се от някакъв младеж — каза й Оникс.

— Мислех, че си имаш гадже — добави Скарлет.

Оникс сръчка с лакът най-добрата си приятелка и след това нетърпеливо ме попита:

— Кой?

Поставих показалеца си на устните. С най-тихия ми шепот започнах: